Истинските неща в живота: Семейството

Истинските неща: семейството, съставната единица на едно общество. Това, около което се върти живота и смисъла на хората. Това, което създава, възпитава и мотивира човешките същества към прогрес. Почти всички от нас имаме късмета да сме в благоприятна семейна среда, която цели да ни изгради като почтени и държащи на себе си хора.  Добри и морални същества способни да се адаптират към всяка ситуация. Имаме късмета да имаме своя сигурен пристан, когато вятъра на живота стане прекалено силен… Но има няколко неща, които често пропускаме. Вземаме, това което ни се дава и го приемаме за даденост. Говорим за благодарност, но я изпитваме само, когато нещо преобърне света ни. Търсим нови светове, преплуваме океани, тичаме срещу ветровете и накрая винаги се връщаме там. Там, при тези хора, които винаги ще ни пазят място на масата, в домовете си и в живота си.

Семейството – нещо повече от това, което виждаме

Дали човек е успял или не в своя живот е въпрос, който често се взема предвид в нашето съвремие. Мерим успехи, пари, имущество. Мерим си лайковете в социалните мрежи и големината на усмивките по снимките. И все търсим нещо. Нещо, което да ни усмихне, да ни разтърси.  Нещо, което да ни накара да се почувстваме специални. И все на грешното място. То е толкова голямо и ценно, толкова очевидно и светещо.. А ние стоим със затворени очи и твърдим, че ни липсва светлина.

Винаги са тук, най-вече като не ги виждаме

А тази светлина е била с нас през целия ни съзнателен живот. Държала ни е за ръка в страховете ни, вдигала ни е, като сме губели баланс, търсела ни е като сме закъснявали. Хората сме такива същества. Винаги гледаме към това, което го няма. А те, нашето семейство са просто тук. Все седящи до нас и все в периферията на вниманието ни… Те са част от истинските неща в живота ни. Но ние винаги искаме далечното. И често забравяме близкото. И не го правим от лоши чувства, не за да  нараним. А просто, защото така сме устроени. Малко са тези, които отварят очите си на време, и все пак.. Все още има време.

Все още има време, да станем по-добри заради семейството

Най-важното  нещо за един човек е примерът. Той изгражда характери и кове съдби. И бързайки  към идеята за далечното губим нишката. Търсим пътища, партньори…  Да градим. Да създадем. И после се заричаме с думи празни, че знаем по-добре. И накрая се оказва, че сме се учили от примера. И че той съвсем не е бил лош, а необходим. Че там, където все твърдим, че рязали са ни крилата – те не стени градили са, а светове. А на семейството ни не му е нужно много. Понякога  и дума стига или жест.

Истинските неща: Благодарността не е празно понятие

 Тя е грижа, топлина и стимул. Излъчва се най-силно в малките неща, в истинските неща в живота. Тогава е и най-ценна. Когато е ежедневна, искрена и най-обикновена. Като дума, като поздрав, като нещо малко. Всеки от нас може да направи нещо мъничко за близките си, за своето семейство – сандвич, комплимент. Няма нужда крачките да са големи. Важното е да са всеки ден. Малката грижа към родителите, телефонното обаждане на бабите и дядовците… Те са истинските неща. Те са това, което държат веригата здрава. Те са примерът, който даваме на децата си, те са това, което ще получим един ден и ние.

Бъдете внимателни с важните хора в живота си. Дори и да не сте, те няма да си тръгнат от вас, не и днес. Но някога напред във времето ще се сетите, че семейството е всичко, което ви трябва.  Не само, когато изгубите себе си, а най-вече когато намерите всичко. И не забравяйте кои всъщност са истинските неща в живота… 

Очаквайте „Истинските неща в живота“ и следващата седмица.