Spisanie.to

Истински истории: Обичам те!

Понякога ме е страх да му кажа толкова неща, ужасявам се от самата мен, от мислите в главата ми. Сълзите не ме успокояват, дори и да извикам, болката няма да си отиде. Има нещо в нас, нещо, което винаги ни мъчи и в определени моменти ни прави толкова слаби, че оставаме изненадани от себе си. Как да ти кажа всичко, когато не мога да го формулирам така, както го чувствам. Навярно не съм достатъчно ерудирана, за да мога да изразя смисъла на емоциите си, а може би се колебая, дали думите няма да преувеличат, или омаловажат това, което искам да разбереш.

Толкова те обичам, толкова силно и ужасяващо обсебващо понякога, че въпреки годините, в които сме заедно, не можах да се науча да бъда по-разумна, отколкото влюбена. Да, любовта между нас вече не е онази пърхаща в коремите ни пеперуда, да, вече не броя целувките и прегръдките ти, не омекват краката ми, когато те видя, но все още мисълта, че мога да те загубя ме плаши. Изпитвам дяволска тъга, когато за секунда се усъмня в теб, в нас и когато ме прегърнеш все още си казвам на ум: „Боже, благодаря ти, че го има.“ Това ми дава сили да пренебрегна всичко, което ме спира и разколебава по пътя да бъда с теб. Виждаш ли, ето това имам, предвид когато се опитвам да ти говоря някакви неща, а ти не ги разбираш.

Никога не съм си представяла какъв искам да е мъжът до мен, не съм си изграждала образи, но винаги се надявах той да е добър и просто да ме обича. Беше ме страх да си пожелавам каквото и да било, освен тези две най-човечни неща. Когато те срещнах, много бързо разбрах, че преди всичко си добър човек. Това ме накара да бъда сляпа за всичко останало, то нямаше значение. Повярвах ти. Отдадох ти се с цялата си душа. Първият мъж, който ме накара да бъда себе си, единственият, който съм обичала и продължавам да обичам.

Не съм се отказвала никога от теб, но понякога искам да го направя. Ей така, за да те проверя. Ти ме обичаш, но дали би се борил за мен, дали би превъзмогнал егото си, дали би ме оставил, дори и аз да пожелая. Такава жена съм, мамка му. Искам все да ми се доказва нещо, искам да си още луд по мен и да ме желаеш толкова силно, сякаш не си бил с мен никога. Наивно! Знам! След като ми минат купища такива мисли, сама си удрям плесница и осъзнавам, че аз съм егоист. Стряскам се, защото това, което най-много искам е да се науча да бъда по-добра, дори в мислите си.

Правя всичко за теб, давам всичко за теб и без да се замисля ще пренебрегна себе си, за да бъдеш ти щастлив, но понякога, когато остана сама, сякаш някой в мен започва да ми задава въпроси и аз бързо изгубвам вяра в теб. Прости ми! Не винаги ти се доверявам напълно, а знам, че истинската любов е онази, която успява да не се разколебава.

Любов моя, трудно е да ти призная всичко. Дали ще ме разбереш? Мисля за нас постоянно и просто искам да устоим на всички изпитания, копнея да си вярваме и да не позволяваме трудните ни характери да се сблъскват тежко. Това е то, затова понякога съм нетърпима и налудничава. И двамата сме особени, привидно екстроверти, но всъщност обичаме самотата. Индивидуалисти, вглъбени в себе си. Често те обвинявам, че се затваряш, изолираш и в мълчанието ти улавям толкова неща, които искам ти сам да ми кажеш. Аз обаче също мълча. И двамата смятаме за ненужно да казваме всичко на другия, но ти се оказваш по-виновен, затова.

Знам, всеки е със своя вътрешен свят, своите много лица, но сякаш имам нужда да бъдем по-искрени – да не премълчаваме страховете и притесненията си, защото в тях човек опознава най-добре другия. Аз искам да познавам и слабите ти места, а ти, може би си прав да не ми позволяваш. В опитите да се докосна до най-затънтените кътчета в теб, аз се изгубвам, плаша се, но въпреки това не се отказвам.

Може би е време да спра да си задавам толкова въпроси, да не искам да те разгадая, да не мисля за бъдещето. Как мога да те разбера напълно, след като аз не разбирам себе си, след като е толкова невъзможно човек да бъде сигурен в каквото и да било. Не си позволявам да ти повярвам напълно, за да не бъда разочарована и сякаш насила си търся причина да се съмнявам, а вътрешно знам, че трябва просто да те обичам…

Искам да спра да очаквам, да спра да те обвинявам, да спра да търся отговори. Любовта ми към теб ми показа толкова много мои слаби места и е време да се справя с тях, да се поуча, да превъзмогна огромния страх и да отсявам по-важното в живота ми с теб, а не да се ровя в душата ти. Както казваш ти: „Ние се обичаме. Това е най-важното“.

Янислава Янева

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :