Spisanie.to

Какво е любов?

„Едва ли съм срещал математик, който да е в състояние да разсъждава.“
проф. Стивън Хокинг

Науката, в частност математиката, редовно търси отговори на най-безумните въпроси. Един от тях е „Какво е любовта?“, а методът на проучване е познат на всички. За доктрината дисекцията е „Добро утро!“, а ровичкането из вътрешностите задължително, за да може „обектът“ да бъде изучен. Какво да й се изучава на любовта? Нима литературата не е показала същността на човешките взаимоотношения? Да, две сърца могат да бият като едно! Научно доказано е… И какво от това?

„Животът винаги ще остане уравнение, което не може да бъде решено, но съдържа няколко известни факти.“
Никола Тесла

Науката срещу любовта

Разбира се, че не говорим за война. Онова, което липсва на днешната академия, е дух. Науката е само материя, както духовното нематерия. Ученият иска да пипне, за да си обясни, но методите на докосване не са така интимни, що се касае до любовта. Опростяването на факторите, изразяващи обичта между двама души, размива магичният образ на любовта и определено убива пеперудите в стомаха.

Дефиниция „Обич“

Научните статии започват със „Същност:“, но какво стои зад обяснението на любовта? Статистика? Изследвана група? Прашна терминология? Вероятно и още. Любовта е нещо интимно, чувство бликащо дълбоко от дебрите на човешката душа, а за академиците psyche уж не е обективен аргумент, пък го изучават.

Любовта като уравнение

1+1=2, е да, ама нещо липсва. Седнем ли да заместваме факторите от човешки живот с цифри, не съм сигурен дали ще стигне жизнеността на един човешки цикъл, за да опишем всички променливи, неизвестни, параметри и функции на любовта. „Обичам те!“ се събира в този ред, но спомените зад него не могат да бъдат поместени и в най-мощният компютър днес.

Любовта – „болестта на боговете“

Дори медицината да се зарови в човешкия организъм по въпроса за любовта, тя би намерила онова, което познава: примерно болестите, предавани по полов път. Лекарите разглеждат само онази част от любовта, в която са обективни – акушерството, душевните страдания… но това са все неща, които са материални и измерими със съответния уред. Експерименталната психология замерва промените в сърдечния пулс посредством ЕКГ и съдейки по него вадят заключения за състоянието на любовта. Да, но имат ли апарат за разглеждане на преживяванията, чувствата и усмивките, защото там е запечатана обичта, нали?

Психологът Артур Арон:

„Признавам, че физикохимичното обяснение на това какво е любов не ми е ясно.
Знам, проверено от личен опит, че и след 20 години любовта съществува, познаваш своята половинка и си спокоен и сигурен, имаш своя бряг и рамо, имаш дом.“

Какво е любовта?

А, де? Всеки я описва индивидуално, защото всеки я усеща различно. Общото е чувството за магичност, тайнство на привличането и необяснима радост. Все понятия далечни на науката. За художествената литература и философията тези думи са пределно ясни. Това е причината те да обясняват любовта така достъпно.

Любовта в литературата

Там любовта не е само между двама души – любовта е към всичко. Помните героя Люцкан от разказа „Последна радост“ на Йордан Йовков, нали? Той е един събирателен образ на човешката нежност. Човекът, който продава цветя. Той обича цветята. Страда и се смее с тях. Уважава ги. Точно както бунтовникът от „На прощаване“ на Ботев обича своята родина. Идентично е на пурпурните чувства на лирическия герой на Пейо Яворов от стихотворението „Ще бъдеш в бяло“. Художествената литература е многопластова и само тя може да разкрие безкрайният страстен магнетизъм и висш езотеричен мистицизъм на любовта.

Любовта във философията

„Любовта е едно безгранично небе! Не можеш да я напъхаш в тесни пространства, да я обусловиш, да я ограничиш. Любовта е едно дълбоко желание да благословиш цялото битие.“
Ошо

В този ред на мисли любовта е преживяване. Тя е. Няма нужда от дефиниции и субективни оценки, които да изтръгнат цветовете й. Този траен миг, споделен или не, оставя следа в съзнанието ни и освен да го споделяме и да го съхраняваме, защо да правим друго с него. Обичта е като цвете, а растенията живеят, цъфтят и ухаят чудесно. Защо да вадим корените им, местейки ги в чужда почва?

Никола Тесла – измеренията на любовта

„Любовта към науката е любов към истината, затова честността е основната добродетел на учения.“
Лудвиг Фойербах

Сред честните учени е изобретателят Никола Тесла, който съумява във времето си да назовава нещата с истинските им имена. Ето какво споделя той:

„Хранех стотици гълъби през целия си живот. Измежду тях силно се отличаваше удивителна птица, бяла със светло-сиви петна по крилете. Беше самка. Можех да я разпозная навсякъде, а тя ме откриваше където и да се намирах. Беше достатъчно просто да помисля за нея и тя долиташе. Обикнах я, както мъж обича жена, тя също ме обичаше. Когато се разболяваше идваше в стаята ми и с дни се грижех за нея, докато оздравееше. Тази гълъбица беше радостта на живота ми.“

А това не напомня ли на любовта на Люцкан към цветята? Никола Тесла е бил човек без интимен живот. Любовта му е била към изобретенията, световното общество и природата.

Александър Градинаров

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :