Когато срещнеш "Г-н Перфектен"

По подобие на героинята на Хилари Дъф във филма „Бизнесът на влюбването”, аз както и много други жени, сме съставяли своя писмен или въображаем списък с 10-те или повече качества, които според нас трябва да притежава перфектният за нас мъж. Сблъсквали сме се не веднъж с типове, отдалечаващи се от „съвършенството” в очакването на мъжа. Може би част от вас като мен са попадали в следната ситуация: съдбата най-накрая ме срещна с истинския, безусловния, точния, абсолютния… моят мъж! Беше ТОЙ.

Интелигентен, уравновесен, отговорен, кавалер, успял, спонтанен, говорещ три езика, с две висши образования и привлекателен в моите очи. Изпълваше и други критерии, фигуриращи в моя леко налудничав списък, който постепенно с всяка изминала година нарастваше. С него се чувствах завършена и пълноценна. Но този момент на идилия не продължи задълго. Известно време след като срещнах „Мъжът” съдбата ми изпрати „г-н Перфектен номер 2”. Беше дързък, чаровен, джентълмен, страстен, някак загадъчен, романтичен и мил. И той покриваше идеалите ми… обожаваше ме!

Реших да оставя настрана за известно време кандидат номер 2 и да се отдам на връзка с първия, появил се в живота ми мъж. Щастливите ни моменти бяха неизброими. Прекарахме достатъчно време заедно да осъзная, че той е мъжът, с когото искам да създам дом и семейство. И въпреки това у мен, се обаждаше онова дяволито гласче: „ А какво ли прави в този момент другият?„. Не успявах да избягам и от въпроса: „Защо след толкова години на отчаяние и надежди, съдбата ми даде не един перфектен за мен мъж, а цели двама?„. Стараех се да игнорирам „покварените” си мисли.

Считах се за егоистка, представяйки си срещата с тънещия в забрава „втори мъж на живота ми”. Типично по женски, сметнах, че чрез шопинг тур, ще успокоя мислите си. Уви, именно в конкретния ден, „по чиста случайност” срещнах „Той номер 2”. Побиха ме тръпки на вълнение и неустоимо любопитство. Забравих за какво бях излязла от вкъщи. Беше риск, но си уговорих среща с него. Прибирайки се у дома, бях гузна пред съвестта си. Мислех си: „Как е възможно двама толкова съвършени мъже да искат да бъдат с мен? Ако избера другия „перфектен” какво щеше да бъде?”Дни по-късно се видяхме . Сякаш бях попаднала в паралелно измерение на самата себе си.

Прекарахме невероятна вечер заедно (разбира се скришно). Той не спря да ме разсмива. Обгръщаше ме с внимание и нежност. В края на вечерта останахме с уговорката да се видим отново идната седмица. Въпреки, че бях с „Мъж номер 1”,не спирах да копнея и за другия. Събуждах се и лягах с мисълта за двамата. Предавах ли перфектния заради другия перфектен? Изпитвах много силна обич към двама мъже. Преди време си мислех, че дори попадайки в ситуация на любовен триъгълник, то в крайна сметка винаги чувствата към единия надделяват по съответни причини. Но тогавашната ми ситуация не беше такава.

Всички възможни чувства, които можеха да се изпитат, преминаха през мен. Намирах време да излизам и с двамата. Правех го умело и тайно. Вършех грях и същевременно не спирах. Постъпката ми беше висша форма на егоизъм. Получавах необходимото от един мъж, а исках още повече от друг. Какво ми беше станало? Защо се държах така? Защо не можех да направя избор? Осени ме идеята, че щом съм се влюбила във втория, то значи първият не е бил истинският. Но от друга страна се замислях да не би „Г-н перфектен номер 2” да е изпитание, през което трябва да премина, за да бъда с „Г-н перфектен номер 1”?

Мога само да гадая колко от вас мили дами сте попадали в такава ситуация. Истината е, че не всяка загадка открива своя отговор навреме. Но в ситуации като тази времето се заплаща с много чувства, които ни сриват. И въпреки стреса, който изживявах, емоциите, болката от това да бъдеш влюбена в двама мъже, които също са толкова влюбени в теб, ми беше останала капка здрав разум в главата. Така както тангото е за двама, така е и в любовта. Аз го знаех. Знаех, че рано или късно играта ми ще бъде разкрита. В моменти като този, съдбата винаги се намесва. Не след дълго „Г-н перфектен номер 1” ми предложи брак. Приех. Беше знак за мен. Това ме накара да приключа отношенията си с втория.

Заболя ме да се разделя с него. Разочаровах го.Той никога не разбра конкретната причина за постъпката ми. Сърцето ми беше счупено на две. Едната му половина винаги ще бъде при този мъж. Личният ми съвет към вас е: ако попаднете в подобна ситуация, независимо колко е трудно, преборете психиката си, дайте всичко от себе си, за да направите още в началото избора си, дали да бъдете с единия или другия, без значение колко сте отдадени на емоцията. Аз също направих избор, но твърде късно и може би никога няма да разбера защо се случи така.

Към днешна дата съм щастлива от връзката си с „Г-н перфектен номер ”. Не съжалявам за избора си. Но завинаги в мен остава онзи въпрос „Ами ако…?”