Любов и самота в социалните мрежи

Краят на мистерията

Интернет напълно и безвъзвратно уби мистерията и вълнението на влюбването.

Ако преди двайсет години родителите ни са излизали на срещи и са се чакали на уговореното място по половин час без да могат да си звъннат, за да проверят дали другият идва, днес ние живеем в едно виртуално пространство, в което „срещата“ се състои в чатене по Фейсбук или Скайп, а първата целувка е двуточие със звездичка, изпратено в малките часове на нощта.

Опознаваме се чрез съобщения, разглеждане на профили и разменяне на песни в Ютюб.

Не обсъждаме любимите си филми или книги, защото това е информация, която можем да получим наготово – само като кликнем на „любими“ в профила във Фейсбук.

Ако излизаме по срещи, излизаме с предварителното знание за другия: какво харесва и не харесва, какво си е мислел в 21:42 снощи, кое училище е завършил и с какво се занимава в момента, как изглежда, когато става от сън (благодарение на приятелите, които го тагват в Инстаграм) и дори точният адрес, на който ще бъде в събота от 19:20.

Тръпката на опознаването се загубва.

Дългите разговори на чаша вино са заменени от чатове посред нощ или безкрайни есемеси.

Дори разговорите по телефона вече са част от миналото. И никой никога не може да ти липсва, защото винаги можеш просто да включиш Скайп.

Любовните писма и картичките се превръщат в снимка, на която си се тагнал „от Слънчака“.

А новите запознанства се осъществяват чрез специализирани сайтове, вместо на живо, в някое кафене или бар, в университетските коридори, в някой нов град, на някое събитие или парти…

„Новите“ хора

Това е залезът на познатата ни романтика.

И раждането на едно ново поколение, превъзхождащо по интелект предходното, но емоционално затъпено, осакатено, житейски глупаво.

„Пълноценното детство“ с игри пред блока, а не пред компютъра не е опит на някакви консервативни хора с безнадеждно остарели възгледи да се задържат за миналото.
То е емоционално-обогатяващо преживяване, развиващо въображението и социалните умения на едно дете, което по-късно го превръща в пълноценно функциониращ възрастен.

Книгите, конструкторите, куклите, игрите на криеницата, маскирането и влизането в роли са неща, които развиват мисленето и въображението по начин, по който интернет не може да го направи.
Те са насочени към изграждане и обогатяване на вътрешния свят на детето и са категориално различни от вида интелигентност, който развиват новите технологии.

Самота от нов вид

Затова и връзките между хората са толкова силно повлияни от навлизането и разпространението на социалните мрежи.
Въпреки че на пръв поглед те отварят вратата към това, което е било немислимо преди – свободно общуване и създаване на приятелство (или дори романтична връзка) с човек на другия край на света, социологически проучвания сочат, че хората се чувстват по-самотни от всякога.

Интернет не може да замени усещането от живото общуване.

Много неща не могат да бъдат предадени и възприети посредством чатове – интонацията, езикът на тялото, жестовете и паузите в речта. А това са именно нещата, които създават така наречената „химия“ между хората.

Не е изненадващо тогава, че хората се чувстват все по-самотни.
Лишени от възможността да създадат химия помежду си, те развиват отношения, в които отсъства най-същественият компонент на човешкото общуване – емоционалността.

Така, макар и заедно, преживяваме емоциите си сами – всеки пред своя монитор.

Тази растяща изолация задълбочава пропастите, които зеят между хората и прави общуването по-сложно от всякога.

И докато интернет руши стени и преминава граници (културни, езикови), в същото време междуличностните граници стават все по-изразени и трудни за преминаване.

Психологическото обяснение зад съвременни феномени като „хейтърите“ и „троловете“ (хора, които сеят негативизъм и/или нетолерантност/омраза в интернет пространството) е, че е по-лесно да си груб към човек, с когото говориш онлайн, отколкото към човек, с когото общуваш на живо, защото екранът между вас прави всичко по-малко реално и те кара да го възприемаш като по-малко личност.
Той буквално отнема от нашата човечност.

Фейсбук – вън от спалнята

Модерните технологии правят света на човешките отношения по-сложен и по-труден за навигиране. Би било твърде крайно да се каже, че последствията от развитието им са изцяло негативни.
Видимо е обаче, че начинът, по който възприемаме романтиката е значително повлиян от появата на социалните мрежи.

Те правят общуването с нашите романтични партньори едновременно по-достъпно, но и не така задълбочено, по-лесно, но и не така вълнуващо.

И докато пълното им премахване от живота ни звучи непостижимо, то ограничаването им в определени сфери не е.

Фейсбук няма място в романтичните ни взаимоотношения, колкото и да ни се иска възможно най-бързо да разменим няколко думи с обекта на влюбването си.
Може би следващият път, когато се запознаем с някого, по-добра идея ще да си разменим телефоните, а не профилите в социалните мрежи…