Мъжете и жените – вечната борба за надмощие

Във всеки един мъжки или женски разговор варират по няколко изречения за противоположния пол. Какво дразни жените и какво дразни мъжете, тайните страховете един от друг и постоянното доказване, че единия е повече от другия?

Голяма компания от мъже и жени – почти винаги се стига до спор, какво могат мъжете и какво могат жените. Веднага се изкарва, че виждате ли, ние не можем да се мерим с тях каквото и да кажем и с каквото и да се защитим, веднага и те го могат. Оценяват ли нещата, които правим за тях и кога ги оценяват?

Да започнем с първия пример. Колко от мъжете си простират прането и си сгъват дрехите? Ако има кой да го направи евентуално вместо тях повярвайте ми, абсолютно никой! Те са свикнали да им е всичко на готово. Още от времето когато по земите ни е имало пещерни хора е така. Мъжете ловуват, а жените правят всичко останало. В едно семейство мъжът се прибира и очаква всичко да му е оправено, той не мисли дали има дрехи за пране, какво да сготви, дали има съдове за миене и какви продукти има.

Той влиза и пита какво има за ядене. През това време жената трябва да е свършила цялата домакинска работа, да е изслушала децата си и да е помогнала евентуално с домашните. Трябва да раждаме деца, да ги отглеждаме, винаги да се стараем да сме мили и добри, въпреки, че някой път ни идва да разстреляме всеки срещнат. Защо мъжете имат повече привилегии и защо не сме равнопоставени? Това е въпросът!

Да помислим, ако една жена с всички горе споменати задължения отиде на екскурзия за една седмица, какво ще се случи в къщата – абсолютен хаос. Мивката прелива от мръсни съдове, кофата за боклук стене от смрад, децата неизпрани и намачкани, а над брачното Ви ложе сякаш е имало бомбен атентат – тук мръсно чорапче, там тениска избягала от гардероба. В този момент вие осъзнавате как вашата почивка е приключила от момента на отварянето на вратата. Чак тогава осъзнават колко сме важни за тях.

Или пък обратното, ако мъжът го няма ще умрем от студ, защото няма да има кой да ни запали камината и да ни нацепи дърва или с кой да си говорим преди да заспим, няма кой да ни гушка и да ни помага от време на време. Тогава и ние осъзнаваме колко са важни за нас.

Не може ли и без тези доказвания да си живеем нормално? Да си помагаме и да се разбираме, не винаги всеки един да твърди, че е прав и повече от другия.

Мъже , в никакъв случай не казваме, че сме по-добри, просто омръзва това наперено държание и ние имаме нужда от вас, ако няма нужда жена и мъж да са заедно, нямаше да има връзки и чувства, нека да има винаги уважение един към друг, защото в крайна сметка всички сме равни, както вие така и ние, а не само да се бием в гърдите, че едните са по-добри.