Мъжете, които мразеха жените

Така започва всяка приказка за далечни времена и отдавна съществували герои. Така ще започне и моята приказка за мъжете и жените. Ето я и нея.

Имало едно време … силни и смели мъже…. Край…

И задължителното допълнение, че вече ги няма.

Знаете ли? Доскоро смятах, че голяма част от романтичните филми са създадени по действителни истории. Вярвах, че всяка жена може да изживее истинска романтика.

Вярвах, че мъжете подаряват цветя, тичат след таксита, разкайват се, когато сгрешат, обичат истински, правят жертви, открито признават намеренията си, мечтите си… и смело се борят за дамата на сърцето си.

Тази приказка е за мен, онази заблудената, която вярваше, че някога ще изживее жадуваната страстна история на героизма, присъщ на силните, и онзи опияняващ блян, оставял без колебание и страх чувствителната ми женска душа…

История за мен – онази лекомислената, която се усмихваше на всеки романтичен жест между страниците на някоя книга, с надеждата, че всички тези неща се случват и в живота…

Мнозина от вас ще си кажат: „Горката, колко е наивна с тези мисли за мъжете…“ и вероятно ще бъдат прави, но аз съм такава – просто жена, с всичките недостатъци, за които някой би се сетил… И все пак непоправима романтичка.

Но вместо с романтиката, в която бях влюбена, горчивата действителност ме блъсна със силата на влак. Истината мина през мен като валяк, превключи назад, след това пак напред, за всеки случай отново назад…. и така много пъти… На пихтията, останала от мен й се наложи да повярва, че мъжът на 21 век е страхлив, пресметлив, по-женствен дори от жена, нерешителен и болезнено слаб комплексар на собствените си интереси.

Реалността не просто ме зашлеви през лицето, тя ме просна на земята с удари и ритници, докато не изгубих съзнание. Когато се съвзех плащах вечерята в ресторанта, където бях поканила съпруга си, като преди това бях платила бензина, който е изгорила колата до същия този ресторант; плащах сметките за ток, вода, наем, дори с цената на заеми; купувах му дрехите, парфюмите, превръзките… всичко. Ето какви жени харесват мъжете…

И сякаш, за да ме смаже до край, реалността ме отрови със съмнения, че мъжът ми се интересува много повече от финансовата си обезпеченост, отколкото от мен самата. Ето какво обичат мъжете… Ако мъжете са проявявали смелост, сила и мъжественост в приказките, днес те са страхливци и притежават способността да се сърдят за всичко като разглезени малки момиченца.

Жестоката истина за мъжете и жените не спря да ме нокаутира, осъзнавайки, че във всяка трета двойка мъжът е приел образа на нежната половина. Но без това да означава, че изпълнява функциите на жената.

Той не готви, не чисти, не пере, не гледа деца, често не ходи дори на работа… За него е важно жената до него да е изкарала парите, които той да похарчи за себе си…(солариум, козметик, епилации, грим…)

Повръща ми се! Женчото е пресметлив и взискателен, а мъжкото поведение и маниери са му до безкрайност чужди.

Къде да търся вината?! В себе си, че съм допуснала това?! В майка му, че го е възпитала така?! В него, че е страхлив и женствен?! В света, че е допуснал жената да бъде мултифункционална машина и определено силния пол?!

Вероятно полудявам, но ще купя на мъжа си цветя… Може да се обиди, ако не го направя. Честито, мили дами, дано вашата половинка не е поредният страхлив женчо, а в противния случай искрено съжалявам.

Имало едно време… мъже…. Край!