Spisanie.to

Нещата от живота

Общуваме ли правилно с най-близките? 

Мода, красота, изкуство, диети, клюки… – а защо никои не пише за ежедневните житейски ситуации? За това, което ни се случва всеки ден, сблъсквайки се с хората, с техните характери и манталитет, сблъсквайки се с обстоятелства, зависещи или независещи от нас.

Умните хора са казали – животът е много прост, ние сме тези, които го усложняваме. И това е факт, независимо дали го осъзнаваме или не. Всеки носи в себе си някаква индивидуалност, но като цяло има системност в поведението на хората, която, ако бъде осъзната живота и общуването ни ще бъде по-лесно и по-просто.

Например, всеки, който се замисли ще види, че независимо от възраст, възпитание, социален статус и др. жените реагират, действат и мислят по подобен начин, който винаги е различен от този при мъжете.

Жените, колкото и да демонстрират твърдост, винаги са по-чувствителни и по-дълбоко възприемат нещата.

Мъжете като цяло преценяват ситуацията, действията и всичко, което се случва около тях е според видимото на повърхността. И ако всеки си даде сметка за това и се съобрази когато общува с различните полове ще му бъде по-лесно да общува като цяло с хората.

Като говорим за половете – колко по-лесно ще бъде общуването с една жена, ако в разговора си с нея по един или друг повод й се спомене колко добре изглежда, например. Нима има жена, независимо от възрастта й, соц. й статус или някой друг критерии, която да не иска да чуе това (дори да не е истина).

Или обратното – общувайки с мъж – колко по-податлив да продължи общуването си с вас ще бъде, ако почувства, че е силен и авторитетен във вашите очи. Това е най-очевидното. Разбира се за хората, които искат да го видят.

Жените често  казват : Всички мъже са еднакви! Но не сте ли забелязали, че и мъжете често повтарят: Всички жени са еднакви! Може би не точно с тези думи, може би не толкова категорично, но го казват. Разбира се, не е съвсем типично за мъжете да се оплакват дълго и сърцераздирателно от жените си. Но спомене ли някой около тях, че жена му вчера му се е разсърдила, не му говори или е вдигнала скандал „за нищо”, или че се е разплакала по някакъв повод „безпричинно” или че е похарчила пари за нещо „излишно”, веднага всеки от присъстващите мъже ще каже, че това му се случва и на него. Ами така е, защото наистина си приличаме. Познавам жени, които са доста различни една от друга, със съвсем различни занимания, интереси и начин на живот, с различен соц. статус и логично със съвсем различни виждания за живота. Но толкова са еднакви в това, което изискват или не приемат у мъжете, в това, което може да ги разгневи или разплаче, в това, което ще ги накара да са щастливи или да се почувстват нещастни.

Единствено външната проява на това, което чувстват може да е различна, защото някои са по-въздържани по определена причина, а други са по-емоционални. И не е много сложно да изградиш обединяващи критерии, по които да общуваш с хората, според групата към която принадлежат. Критерии се изграждат, когато имаш много примери пред себе си, доказващи дадена теория. Проста статистика. Но за съжаление не всеки има възможността да се сблъска с толкова много хора, ситуации и обстоятелства.

Повечето от нас живеят притиснати от еднообразното си ежедневие, общуват с едни и същи хора или  са толкова  ангажирани от притискащите ги житейски задължения, че дори и не се замислят за това. Дори и не им хрумва, че ще живеят много по-лесно и просто ако приемат, че човека срещу тях ще спре да ги дразни, когато осъзнаят, че той си е такъв не, защото е по-лош, а защото принадлежи към „дадена група”, за която са типични определени качества. Прост пример за това е фактът, че мъжете не умеят да поддържат и да се грижат за домакинството така, както би го направила една жена.

Но жените продължават да го изискват от тях, понякога до степен, в която възникват скандали. Но ако жените проумеят простичкия факт, че мъжа по природа не е създаден да чисти и да подрежда, не му идва отвътре и съответно, колкото и да се старае не може да направи нещата така, както една жена, тогава скандалите могат да намалеят поне до степен „забележка по темата”. Това съвсем не значи, че трябва да се примирим с неща, които ни се струват нередни, глупави или неадекватни, особено когато живеем с даден човек в един дом или работим по 7-8 часа всеки ден заедно. Напротив, просто ще се нервираме по-малко и с повече разбиране и търпение ще се опитаме да хармонизираме отношенията си. Но разликата между половете е една от многото, на които трябва да се обърне внимание, една от многото, които трябва да се осъзнаят, за да намалим негативизма в отношенията си с хората.

Подобна зависимост има и при хората с различен социален статус. Тя обикновено е също толкова видима колкото разликата м/у половете и ако имате критерии за общуване с хора с  различен социален статус от вашия и се съобразите с това ще видите, че не е никак сложно да общувате приятно и пълноценно.  Например, не можеш да общуваш пълноценно с човек, който едвам покрива задължителните си месечни разходи, като му говориш за новият си скъп автомобил, за обувките Валентино, струващи 700лв. които си си купил вчера, без причина, просто защото са ти харесали или за луксозната почивка, от която си се завърнал миналата седмица. Дори и да имаш добри намерения към него и искрено да желаеш да продължите общуването си, винаги е нужно да съобразяваш срещу кого стоиш и да си наясно, че независимо какво показва в дадената ситуация, всеки има заложени в себе си качества, начин на поведение и реакции, начин на мислене, типични за определена група – някои са вродени, други придобити от начина на живот.

Споменах и дадох пример за разликата в соц. статус. Но има системност в поведението и при хора, например, в зависимост от произхода им – къде са израснали, от кого са възпитавани, в каква среда са живели. Много еднакво мислят и действат хората израснали, живели и продължаващи да живеят в малък провинциален град и коренно различно от тях, но еднакво помежду си мислят такива, израснали и живеещи в столицата. От това често произтичат доста противоречия и негативни настройки м/у едните и другите. И ако всеки от нас си даде сметка, че това е факт и се опита да го приеме общуването м/у хората ще премине на друго по-високо и позитивно ниво.

Катерина Кленовска

добави коментар