Семейни отношения: Липсата на комуникация

Оказва се, че предизвикателството на дневен ред за голям брой от двойките от съвремието ни е да забравят античния семеен модел, в който мъжът има право на последната реплика, а жената изпълнява мирно. Днес семейството се движи от двама души. Мъжът работи и жената работи, мъжът е домакинства, жената също. Но когато битовизмите прерастват в хроничен проблем, тогава имаме случай на двойка, чиято комуникация е неефективна.

Мъжете са от Марс – Жените от Венера

Докато мъжете са от Марс, а жените от Венера, на планетата Земя комуникацията ще бъде адски трудна! Земята е семейството, което с помощта на любовта събира различията в едно и ги обединява. Всеки проблем на планетата наподобява въглен, който тлее някъде там, зрее и в един прекрасен момент се превръща в пожар. И как ще загасим скандала като не можем дори да се разберем на един език?

За мъжете е присъщо да се оправят сами и да не вдигат шум около проблема, за да не изглеждат слаби. Това съждение е в миналото. Днес е важно за мъжа да бъде коректен джентълмен, а не мачо. От тук следва един от проблемите в семейната комуникация. Остарелите порядки на идеократизъм в ситуациите от бита задушават отсрещната страна (съпруга и деца), защото и те имат мнение за проблема и трябва да го споделят.

Решението: Да говорим искрено

Как иначе ще конкретизираме дразнението? Няма смисъл от скандалджийски подход. Напротив! Да бъде решен един проблем, който е в следствие на необсъден фактор, наподобява разрешаването на казус от училище! Изобщо не е трудно – вербалната комуникация е от огромно значение за поддържането на една връзка.

Да вземем вечния пример с хигиената в дома. Вместо жената да влезе и да се развика на мъжа си, казвайки му, че не издържа вече да мие и да търка, не трябва ли тя да му обясни тревогата си: „Виж, идва ми в повече след осем часа в службата, и след това да се грижа сама за това домакинство!“ Този тип разговори са оплетка от факти и чувства. Едното поражда другото и обсъждането има за цел да намери решение. Единият ще пуска прахосмукачка, другия ще мие съдове. И всичко е наред. Happy end – като по филмите.

Мързелът дразни всички

Пране, гладене, прах, манджи и деца, че и още се пада в служба на съпругата. Как да поиска помощ от мъжа си, който е пред телевизора и пие бира? Със сигурност няма да стане с пуфкания и въздишки, сцени и драматизации. „Моля те, простри прането!“ е първа крачка. Очаквайте да ви изгледат неодобрително, но запазете добрия тон. Овладейте ситуацията. Покажете истината – а тя е, че един човек не може да се справи с всичко!

Да избегнем генерализирането

Не можем да отсъждаме за нечий характер спрямо единично действие! По този начин нажежаваме обстановката и дебатът става скандал. „Ти си пълен лентяй!“, но да бъдем обективни. Умората след работа си казва своето. Това разбира се не е оправдание да си пльоснем чиниите до умивалника, оставайки ги за утре. Събирането на трапезата отнема под десет минути.

Да говорим за: Гледната точка на партньора

Когато не сме прави и това ни се показва, все повече искаме позицията ни да е правилна. Трябва да се научим да допускаме чуждата гледна точка, подлагайки себе си на самокритика. Нещата много често не са това, което виждаме в емоционален изблик. А от думите боли. Да живееш с друг човек не е толкова лесно, колкото звучи. Слушайте какво казва любимия/та ви, и не се чудете какви са тези конспирации. Явно просто не сте свършили нещо както повелява – поставете се на мястото на другия.

Да говорим за: Пари

Семейният бюджет се управлява спрямо нуждите или спрямо това кой допринася повече за него? Окей, единият ще харчи по 150 лева на месец за цигари, но това не е наложителен разход. Неслучайно ги наричат акцизни стоки, защото не са крайно необходими. Фактът, че единият член на домакинството вкарва по-голяма сума от другия, не значи, че той ще управлява бюджета! На първо място са нуждите на децата, втори са тези на дома и родителите, после спестяванията и ако остане нещо, нека тогава да го харчим за удоволствия или го вложим в колата, нали?

Да говорим за: Секс

Наистина е трудно да кажем на партньора си, че вече не се получава. Интимното е такова, докато е в леглото. Говоренето по темата не трябва да е трудно. Имайки предвид, че се познавате от дълго време и си знаете чалъмите, наистина ли ще останете „на сухо“, защото не можете да обясните какво куца на динамиката? Пък колко му е да експериментирате. „Ти ще си полицай, аз ще съм отвлечената…“ или някаква друга фантазия. Може пък и да се появи трети – говорете за интимния свят. Не го оставяйте в глухото!

Простичките разговори

Преди лягане, на вечеря, докато правим каквото и да е, съществува една атмосфера на прегърнатост, в която всеки се оплаква от проблемите на деня. И двамата съпрузи имат нужда да споделят, но и да получат мнение. Пренебрегването на този тип диалози трупа напрежение, което впоследствие резонира и отключва кавги. Изключително важно е да изслушваме и да даваме опора на партньора си, дори не винаги да можем да го разберем!

Родителското лицемерие – давайте примери, а не съвети

Учейки детето си на нравствени ценности, означава да се придържаме към тях. Щом един родител иска от детето си то да бъде подредено и да спазва определен тип добродетели, не може самият той да не го прави! Много важно във възпитанието на детето е да сте наясно, че като родител, вие сте най-яркият пример.

Кога се губи връзката? „Не пуши, детето ми!“ – следва тежко кашляне и палене на цигара. В главата на подрастващия няма ли да се появи контра аргумент, който да казва, че щом тати може и аз мога? Да не говорим за примера, който даваме, когато лъжем пред детето си – то разбира, че го правим и го приема за нормално.

Не се карайте на детето – обяснявайте

Погледнем ли в тях, веднага ще разберем, ако има проблем. Детето не може да говори за всичко. Има неща, от които се страхува или срамува: проблеми със съученици в училище; беля, която според него ще бъде зловещо наказана; интимни. Попитайте го, разберете какво се случва в главата му. Не допускайте някакви дребни неща да развиват у детето ви комплекси за вина, малоценност или други. А дали това ще стане зависи и от вашите реакции, спрямо проблемите на детето – не му се карайте, а говорете, обяснявайте!

След работа

Покажете, че вече сте вкъщи. Поднесете усмивка. Поздравете и обърнете внимание на детето си. Чак след това започнете да се оплаквате от проклетия директор на фирмата! Махнете смартфона, фейсбукът не е за масата! Споделяйте си, коментирайте каквото и да било, но бъдете семейството. Не допускайте хора, които ви губят времето, да прекъсват истинските мигове, които са толкова малко. Нека проблемите от работата ви не тровят семейното щастие и радост.