Spisanie.to

Тежестта на една раздяла

Когато поемем пътя, по който сладкото – горчи, а сърцето ни се свива от празнота.

Самота, която изпълваме с куп спомени, дълбоко заключени в сърцето,

и въпреки всичко, ни се иска да отричаме, че това не се случва на нас,

и че една раздяла не би могла да ни съкруши.

 

Колко тежи цената на една раздяла?

Всеки би казал – спомени в движещи вещи, снимки, албуми…

Да, аз бих казала същото „спомени от миналото“, но бих го

определила нещо като книга /томове от книги-събрани в една книга на споменник/

на пръв поглед наподобяващо Националната библиотека.

 

Библиотека, която вече е заключена в едно малко сърчице, където тежестта е невидима,

но всеки миг плува дълбоко в морето, и понякога става по-голямо и от океан.

Сърце превърнало се в море, което, на който и хоризонт да се намира,

носи със себе си товара от раздялата.

 

Спомените, които до вчера са били реалност, които не могат да се изтрият.

И силната буря дори не може да разруши тази тежест от спомени.

 

Те живеят в сърцето, всеки спомен е факт от даден том /година, дата, празник/.

На всеки ред от библиотеката в малкото ни сърце, е положена книгата

на щастието или на тъгата, която сме преживяли и изпили в миналото,

на радостните моменти от незабравимите неща, дори и на тези, в които сме плакали.

При всеки спомен връхлетял ни случайно, отваряме страница…

 

И така цял живот… Продължаваме напред, потеглили към едно ново начало

на щастие, а всеки път се озоваваме в капана на собствените ни мисли,

и продължаваме да ходим в самотата на спомените.

 

Защото тези спомени живеят дълбоко заключени в сърцето /много лични/

и няма с кого да ги споделим.

Няма с кого, да разделим част от тежестта, като разкажем какво изгаря сърцето ни.

 

Тон или грам тежи раздялата?

И как едно малко сърце, което не тежи, дори и килограм, може да понесе отговорността на един тон тежест?

добави коментар