Spisanie.to

Често задавания въпрос? Как разбираме дали той е точно този, който искаме. Имаме ли критерий за това, какъв да бъде човекът до нас, или живеем и търсим на принципа проба-грешка. Понякога трупаме добър опит от тази система, но дали прекомерната употреба не ни превръща в егоистични същества?

Напоследък се улавям, че нямам време за разговори, за прошка, за топла, истинска, всеотдайна обич. Или нямам желание. Не знам. Прекалена забързаност, амбициозност, вглъбеност в себе си. Забравихме да се усмихваме, да правим мили жестове, показващи обичта ни. Забравихме себе си.

Един въпрос терзае душата ми. С разум или със сърце правим изборите в живота си? Или бъркаме моментите, когато трябва да послушаме разума, а не сърцето и правим обратното. В стремежа или може би в страха си да не бъдем сами не правим ли грешен избор. Колко добре опознаваме човека преди да изречем заветното: Да, той е!

В еуфорията на първото тримесечие, когато всичко е по-хубаво от приказка, избягваме въпроса: След тръпката, след успешния улов ще има ли какво да си кажа с този човек? Имаме ли нещо общо въобще? Да, различията могат да бъдат изключително вълнуващи. В началото. После се превръщат в ежедневни поводи за безсмислени спорове. И любимият ми въпрос или по-скоро закъсняло заключение: Ама, ти не беше такъв/а в началото. Шок. Тъпо изражение. Нервно пукане на кокалчетата и… Не е вярно, същият/та съм. И е точно така. И двамата сте такива, каквито сте били в началото на вашата мечтана приказка, но тогава мръсните чорапи, несгънатото пране, разхвърляността имаха своя чар, погледнати през розовите ти очила.

Тогава не мислеше, че това някога ще е проблем за истинските ви, дълбоки отношения, нали? Но забравяш една малка подробност, винаги след дълбочината на обичта ви, ти си отиваше вкъщи. Безпорядъка на чуждия дом и живот ти се струваха интересни, защото ти имаше своя непоклатим порядък. Не търсете различията, заложете на еднаквостта и сътворете свои общи различия. Всеки заслужава обич и не бива да натоварваме другите с нашите представи за желания образ. Те толкова си могат. Или приемаш това, което могат да ти дадат или продължаваш да търсиш.

Но този път без проба-грешка. Видяхме, че началото е взривяващо, но краят е опустошителен.

Запазете себе си за другото ви Аз!

Елица Германова

добави коментар