Spisanie.to

Въображение или образование?

Пред изпитната треска за кандидат-студентите е вече отминала емоция. Оценяването е приключило, класиранията са факт, но все още се усеща някакво напрежение. ”А сега накъде?”, ”Направих ли правилния избор?”, ”Ще успея ли да се реализирам?”. Различни въпроси се блъскат в абитуриентските главици, но сякаш липсва един основен.

Каква е причината да се смята, че не продължиш ли образованието си след завършване на дванадесети клас, то се очертава да станеш нищо друго освен един провал? Защо в Германия, например, родителите на тези млади хора, които решават, че просто не им се учи и искат да се захванат с някакъв занаят, не си скубят косите и не ходят с наведени от срам глави? Там това се приема за нещо съвсем нормално. А дали пък не се водим сляпо от поговорката „Който учи, той ще сполучи” и да се надяваме на листчето, което получаваме при дипломиране да ни уреди живота?

Ако си позволя да перифразирам известния израз: „ Не става само с ядене, трябва и акъл” той може би ще звучи така: „ Не става само с образование, трябва и въображение”. Тоест това, че си избутал четири години в даден университет не значи, че си достатъчно квалифициран по специалността си. Само ти си знаеш как си вземал изпитите, само ти си знаеш колко често си посещавал лекциите и какво всъщност ти е останало в мозъчето от мъмренето на лекторите. Когато излезеш от университета и пуснеш първата молба за работа идва моментът на истината. Цели четири години си се тупал като една горда горила в гърдите: аз съм студент, аз следвам еди какво си! Е и?! Опрат ли нещата до проверка на личните ти качества, знания и елементарна обща култура горилата се превръща в уплашено шимпанзе.

Оказва се всъщност, че това какъв живот ще водиш не зависи до толкова от това каква дипломи си получил, колко сертификата имаш и дали изобщо притежаваш висше образование. В България успяват наглите, нахъсаните и тези надарени с въображение и идеи как точно да се измъкнат от положението, в което са. Не казвам, че образованието е съвсем без значение, но когато то се простира до сградата на университета, когато е нещо насилствено, нещо, което трябва да имаш, защото така трябва, а не нещо, което да искаш и обогатяваш, каква е ползата от него?

Както взимането на висше образование, не е гаранция за успешна реализация, така и обратното. На историята са известни не малко случаи, в които хора без завършен университет успяват да устроят живота си много по-добре от тези, които са следвали. Оказва се, че такива хора чрез въображението си, чрез знанията, които получават не от лектори, а от самия живот, хора с ценни личностни качества са не по-малко способни.

Колко пъти сме чували: ”Имам две висши образования, а нямам работа”? Това не е ли доказателство, че  прекараните четири или повече години по катедрите не ти гарантират реализация. А това дали си си бъркал в носа докато лектора се е опитвал да ти налее малко знания в главата, или още с прекрачването на прага на университета си си казал „Ще усъвършенствам личността си и ще изляза от тук един способен и квалифициран човек” е друг въпрос.

Животът в днешно време спокойно може да бъде сравнен с джунглата. Успяват най-силните и тези, които превъзхождат останалите. Успяват не тези, които трупат дипломи и сертификати в шкафчето, а тези, които благодарение на въображението, интуицията и силната си воля, набират опит и знания, сблъсквайки се с препятствията в джунглата.

Катерина Владова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор