Spisanie.to

За бърн аутa – една различна гледна точка

Днес много говорим за стрес, работохолизъм и бърн аут, но не си представяме твърде ясно каква е връзката между тях. Смятаме, че най-добрата мотивация за труд са парите, а стресът е свързан единствено с големите отговорности и многото задачи. Досега основно се е говорело, че бърн аута е характерен за лекари, полицаи, учители и въобще хора, които носят отговорност за живота и здравето на други хора.

Това сигурно е вярно, но все още няма достатъчно изследвания как се отразява върху мозъците и телата ни работата в големите офиси, облъчени от компютри, техноуреди и множество напрегнати човешки енергии. Обикновено в такава атмосфера работата е монотонна и не носи никакъв личен смисъл за служителя. Той често въвежда данни и оперира с информация, която му е абсолютно безразлична и не означава нищо за него. Представете си как се чувства човек, който по цял ден върши нещо, което и той самият не разбира.

Хората са така устроени, че имат нужда от смисъл и подреденост, от посока и ориентация в средата си, особено в тази, в която прекарват половината си живот. Ще цитирам Юнг: „Всеки, който се лута сред хаотичните течения на живота, неизбежно изпитва тревога.”

Лекарите и полицаите много добре знаят каква е моралната отплата за техния труд, те се стремят към смислени постижения, които имат хуманен аспект, докато служителите в големите корпорации са по-скоро роботи, произвеждащи продукти на конвейер и обикновено прекарват години от напълно еднакви работни дни, които не стимулират по никакъв начин въображението и човешката им чувствителност. Съзнанието им се изменя – привиква към еднообразието, липсата на смисъл и вечното очакване денят най-после да свърши. Те никога не са изцяло въвлечени в работата си, по-скоро се опитват всячески да избегнат стреса в една среда, която не им носи нищо друго освен стрес.

Това ежедневие е идеалният фон за достигане до така наречения бърн аут с всичките му сериозни последици. Но най-напред – то е доста подходящо за отключване на депресивни и тревожни разстройства. Защо? Много просто. Ако изключим от картинката компютрите и офиса, пред нас ще застанат петдесет-шейсет или повече хора, показващи типичните външни белези за депресия – апатични, дистанцирани от околната среда, прегърбени и с безжизнение физиономии. Именно това са командите, които подават към мозъка и към себе си – бъди тих, бъди напрегнат и работи, прави се, че нищо друго не те интересува, стани безчувствен, неориентиран и неадекватен за околната среда. Като прибавим и чисто физиологичните вреди, които продължителната работа с компютър и липсата на контакт с природата нанасят, нещата още повече се усложняват. Всичко това е достатъчно, за да се почувстваме изчерпани и объркани. Но едно зло никога не идва само.

В такава една среда е много вероятно някой подсъзнателно да реши да се мотивира чрез стреса, търсейки го и хранейки се от него. Колкото и да е странно, човек е способен да се пристрастява към страха и към хормоните на стреса, защото те могат да бъдат много мощни стимуланти. Най-добре познатият сред тях е адреналинът.

Адреналинът и кортизолът за известно време ще ни държат „нащрек”, ще ни накарат да се чувстваме силни и значими. Към тях може да добавим кафе и алкохол, за да подсилим коктейла, който ще ни носи „на гребена на вълната” – активни и преливащи от нездрави емоции. Много характерно за изгубилия пътя си човек е, че той не иска спокойствие, не иска дори щастие. Негова основна цел е да постигне еуфория – тук и сега и на всяка цена, което бавно но сигурно го омаломощава. Никой не може да издържи дълго на такъв режим. Машината мозък-тяло се задъхва от непосилните обороти и най-после прегрява – обикновено тогава, когато до такава степен сме зациклили, че почти не можем да спим, защото имаме нужда от следващата доза стрес.

Обикновено пристрастяването към страха се случва, когато всички други варианти за удовлетворение са ни отказани и ние не откриваме в средата си никакъв смисъл. Нищо във въпросната работа не намеква за достигане до резултат, с който да се почувстваме свързани. Ако и извън нея нямаме зареждащи и носещи ни смисъл събития, е възможно да изгубим ориентация за това кои сме, накъде сме тръгнали и докъде искаме да стигнем.

В днешно време безмислието на работното място е повсеместно и пътят към работохолизъм и бърн аут е именно този. Не бива да си мислим, че до професионално прегряване достигат хора, които са прекалено отдадени на работата си, понеже са кариеристи и видите ли не искат да имат личен живот. Хората, които наистина са отдадени на работата си получават енергия от нея, независимо дали имат или не удовлетворяващ личен живот. Това ги прави по-малко рискови.

Всичко е енергия и това не е само фраза. Всеки от нас има нужда от източници на сила, за да може да се справя с трудностите и със събитията, които изчерпват горивото, с което той самият разполага. Става дума за икономика на душевната и физическата ни сила – приходите и разходите на енергия трябва горе-долу да се уравновесяват, за да бъдем в изправност.

Честно казано мисля, че единственият сигурен начин за предотвратяване на този сценарий е недопускането му още от самото начало. Тоест – не живейте празен живот, не работете само заради едната заплата, или ако ви се наложи да го правите, имайте ясната цел за друго бъдеще и познавайте себе си. Дори всичко да е срещу вас и да не знаете какво следва, имайте в съзнанието си своя остров, на който да можете да се спасите от скуката и от безмислието. Никога не се примирявайте вътрешно с нещо, което не ви е достатъчно, защото примиряването с малко може да постави началото на големи проблеми за вас.

Ще завърша с думи, казани от Съмърсет Моъм. Не знам дали да вярвам в тях, но от личен опит съм сигурна, че показват как трябва да се отнасяме към себе си, когато понасяме лишения. „Странно нещо има в живота – ако не приемаш нищо друго освен най-доброто, много често го получаваш”.

Марина Четелязова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :