Spisanie.to

Колективизъм или индивидуализъм на работното място?

Работата не е просто мястото, където цели осем часа, а дори и повече, прекарваме, за да изкараме прехраната си.

То трябва да бъде източник на положителни емоции, които идват да покажат, че колективът е сплотен, добронамерен и хората могат да си вярват по между си. Колективизмът като култура на организацията води до споделяне на ценностите на фирмата и израстване с тях в йерархията на организацията.
Хората са готови на жертви в името на просперитета на фирмата и се грижат едни за други. Отговорността е обща и служителите на фирмата взаимно се подкрепят в разрешаването на текущите задачи и казуси.

Какво става обаче, когато кариеризмът надделее?

Всеки се грижи сам за себе си – в офиса цари индивидуализъм.
Хората не се подкрепят, не си помагат.
Всеки е сам за себе си.
Това води до възникването на конфликти, които с времето неминуемо се задълбочават. Ако личностните проблеми минат на друго ниво, а конфликтите ескалират, тогава работното място се превръща в бойно поле, на което се разменят не ласкави думи, които много често слагат „сол в раната“ и предизвикват негативни емоции. Службогонството е съпроводено с желанието да „спъваме“ колегите, за да се изтъкнат качествата на съответния кандидат и той да спечели доверието на началника.
Тогава личностните вражди се задълбочават и на работното място вместо да цари мир и хармония, хората са свидетели на свади, скандали, караници, дребнавост, които затормозяват обстановката.

Подкрепата на колегите на работното място е повече от важна.
Тя е от първостепенно значение, защото по този начин трудът става „песен“.

Помагайки си, хората задълбочават своите отношения, възникват приятелски връзки, екипът се сплотява.
Затова по-добре е отношенията да се основават на приятелска основа, което е предпоставка за една „ведра“ обстановка без напрежение.

Трудно може да се направи общо заключение относно това дали колективизмът е по – добър от индивидуализма – но все пак понякога за предпочитане е работната атмосфера да се основава на взаимното доверие, съпричастност, взаимопомощ, които почиват на основите на колективизма.

Сплотеният екип е гаранция, че работната атмосфера ще е повече от приветлива и няма да се налага хора от екипа да напускат, обидени от лошото отношение на колегите си.
Когато обстановката става нетърпима, идва момент, в който човек си казва, че повече не може да издържи на този тормоз и ще си търси друго работно място.

Няма гаранция, че на новото място няма да намери сплетни, но поне ще е опитал да промени нещо.
Най-добре е, когато има конфликт между хората, те да седнат и да поговорят, за да може ръководителят на екипа да реши проблемите в офиса. Знаейки, че лидерът стои зад своите подчинени и той поема отговорността заедно с тях, означава, че все пак и той се интересува от резултатите от дейностите и влиза ролята си на истински водач.

В тази връзка съставянето на график на дейностите е от голямо значение, за да може работата да протича гладко.
Когато хората са запознати със задачите и задълженията си, всеки един момент те са готови да покажат резултатите, които са постигнали и какво решение са намерили за проблема, който е в основата на плануваните им ангажименти.

Работният процес трябва да протича в спокойна обстановка, която позволява съсредоточаване, внимание към детайлите и следенето на процесите, през които трябва да минат плануваните задания, за да достигнат до крайния резултат.
В така създалата се благоприятна работна среда, хората отиват с удоволствие на работа, без да се страхуват, че може нещо да са сбъркали. Те знаят, че дори това да стане, няма да бъдат подлагани на унижение.

Разбира се неприятно е, когато има грешки, но ако ръководителят се отнася с разбиране, то тогава ще се работи по-лесно и в приветлива обстановка. Има ръководители, които не се отнасят с нужното разбиране, не се поставят на мястото на своите подчинени, от което страдат работниците.
Прекалено взискателният ръководител сякаш задушава подчинените си и ги обрича на лутането между непрекъснатите скандали на работното място и невъзможност да работят без да се притесняват, че има неточности в работата им.

Истинският ръководител обаче знае, кога трябва да обърне повече внимание на подчинените си върху изпълнението на дадена задача и да изисква от тях пълно съсредоточаване. Има право да направи забележка, но от друга страна трябва да се съобрази, че неговите думи могат да бъдат неправилно изтълкувани и да създадат допълнително напрежение сред работниците и служителите.

Той трябва да има таланта, без да обиди някого, да въздейства върху своите подчинени и да създава усещането за добронамереност и доверие.
Добрите взаимоотношения между колегите и ръководителя дават резултат, като те не се притесняват да изказват своите идеи и те да бъдат чути и дори приложени. Обратната връзка е много важна, за да може ръководителят правилно да разбере създалата се ситуация и свършената работа и ако може да въздейства върху служителите си, за да постигне желания краен резултат.

Ако според него работата не е свършена на високо ниво, той може да изисква от подчинените си (без да създава напрежение) да коригират това, което са свършили без да се нагнетява обстановката с излишни обидни думи.

Умението да посочиш грешките без да критикуваш и да унижаваш работниците си те поставя в ролята на добър ръководител, който знае, че подчинените му няма да се чувстват засегнати, обстановката няма да бъде нагнетена, и работата ще върви спокойно.

Силвия Григорова

1 коментар

  • Грешките, стресът, караниците са неизменна част от процеса на работа. Колегите са тези, които хем ни упрекват в дадени моменти, хем ни стимулират в други, разбира се няма перфектно работно място, защото всеки един човек е индивидуален и няма как да знаеш на какъв колектив ще попаднеш. Дали е по-добре да работиш индивидуално или с колектив нещо много относително, което си зависи от гледната точка на всеки един отделен човек. И в двата случая има и плюсове и минуси, как ще подходим, какво ще изберем е изцяло наше решение.

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :