Не клошари, а градски номади!

Само една кратка разходка из обичната ни София ще ни срещне неминуемо с десетки бездомни хора. Обикновено не можем да понесем гледката на нуждаещ се човек и мисълта, че не след дълго се прибираме у дома, където ни чака топла вечеря, ни кара да се чувстваме гузни. За миг забравяме маловажните си проблеми и благодарим на ум, че имаме подслон и храна – простите неща, които сме приели за даденост. Ако имаме излишни монети, подаваме на бездомния, като гледаме да не се задържаме много, защото както е известно – колкото по-малко се интересуваш, толкова по-дълго време щастието ти ще бъде непомрачено.

Но има и такива сред нас, които се интересуват, не са отвърнали глава настрани и са решили, че имат достатъчно енергия и сили, за да помогнат нещо да се промени. Екипът на „Градски номади“ представлява амбицирани млади хора, притежаващи горящия плам на надеждата и жаждата за промяна. Проектът цели да се подобри качеството на живот за бездомните хора.

Зараждането на идеята

Случило се е съвсем естествено, според думите на организаторките. Миа Агова и Йоана Богданова се запознават в градинката на „Свети Седмочисленици“, разхождайки своите кучета. В последствие става ясно, че и двете завързват разговори с бездомните наоколо и им помагат, с каквото могат. Не след дълго двете момичета се обединяват в идеята да направят нещо повече, като стартират проект, за да привлекат вниманието на повече хора към проблема за бездомните, които са невидими за обществото и държавата. Дуото става трио с включването на Елеонор Генова и така трите лека-полека започват да движат процеса и водени от безкористни цели, със силата на упоритостта и амбицията, се изправят пред множеството трудности по пътя им, включващи и скептицизма на околните.

Проектът

Той бива движен в три основни линии – първата цел е построяването на микро-къщи за бездомните от отпадъчни материали и автобуси с душове и перални, втората е задълбочено проучване на нагласите и нуждите на бездомните хора, според които да бъдат адаптирани предлаганите решения. От друга страна се провежда проучване на общественото отношение към проблема с бездомните. Дългосрочна цел в това направление е изготвянето на задълбочено изследване на територията на цялата страна, което да послужи като основа за разработването на стратегия за преброяване на бездомните към Статистическия институт, както и за разработването на ефективна държавна стратегия по отношение на бездомните.

Третата и може би най-важна мисия е изграждането на държавно предприятие, където тези хора ще развиват своите умения и ще бъдат възнаграждавани за труда си. Накратко, главната цел е ефикасна и работеща политика, ориентирана към проблема, а докато това стане реалност (в което силно се надяваме), ще се работи по улесняването на живота на тези хора с по-малки, но съществени стъпки.

Кои всъщност са бездомните хора?

Трудно е да достигне до определени характерни обобщения на бездомните хора, тъй като под този общ знаменател попадат много различни микро групи – хора със зависимости, със заболявания, хора, които активно се занимават с рециклиране, просещи и такива, които са на улицата по свой избор. В рамките на изследването, което проведохме в центъра на София под формата на задълбочени интервюта с 50 бездомни, като най-чести причини за социално изпадане бяха посочвани семейни проблеми и загуба на работа.

В повечето случаи става дума за наслагване на няколко причини и продължително лошо стечение на обстоятелствата, което довежда човека до улицата. Липсата на здрави социални връзки с роднини и приятели допълнително утежнява ситуацията и задържа хората в положение на безизходица. Колкото до волята, много от бездомните имат силна воля и въпреки мизерните си условия на живот, не се оплакват, а гледат напред и търсят начин да оцелеят.

Александра Шихаде (spisanie.to): Кои сте вие? Защо сте решили да се захванете с това тежко дело и защо точно с бездомните хора?

Йоана Богданова: Ние сме три много различни личности – това прави екипа ни много гъвкав и креативен – всеки дава своя елемент и допълва цялостната картинка. Чувствам се страхотна късметлийка, че се намерихме с Миа и Елеонор в точното време и място. Преди познанството ни всяка от нас е имала отношение по въпроса по свой начин.

За себе си мога да кажа, че бездомните винаги са били част от квартала ми, приятно ми е било да се поздравим, да се заговорим, да ми разкажат някоя история от ежедневието си, както и аз на тях, да съм полезна с нещо дребничко, което да им улесни няколко от дните. По време на следването ми в чужбина имах възможността да наблюдавам проявлението на бездомността в различни страни, съответно и мерките, които се приемат за справяне с проблема. Така започнах да проучвам различни grassroots практики действащи по света. От там вече бяхме три.

Александра Шихаде (spisanie.to): Спечелили сте европейски проект. Имаше коментари, отправени дори от политици, че целите ви са користни и парите, които сте спечелили няма да се използват по проекта?

Йоана Богданова: Спечелихме микро грант от конкурса „Направи си сам“ на Екологично сдружение „За земята“ в размер на 1950 лв. Тази „колосална“ сума намери своето приложение в построяването на мобилната къща, три колички за рециклиране, заснемането на информационен видео клип по темата с бездомността, провеждане на проучванията и всички останали съпътстващи дейности по проекта, в който ние сме доброволци. Съответно, подобни нападки могат да предизвикат само чувството ни за хумор и надеждата един ден подобни коментари поне да залегнат на някоя по-съществена сума.

Александра Шихаде (spisanie.to): Целта ви е да строите по 25 къщички годишно. Очевидно парите, които сте спечелили по проекта, не са достатъчни. На кого разчитате за финансиране?

Йоана Богданова: В момента сме в процес на регистрация на Градски номади като сдружение в обществена полза. След приключване на процедурата, ще можем да насочим активно усилията си в търсене на финансиране от социално отговорни бизнеси и всякакви организации, които биха припознали каузата като своя. Отделно планираме да строим къщичките и с помощта на crowdfunding инициативи, чрез които всяка къщичка ще бъде отделно финансирана. Този вариант се оформи от широкия обществен интерес и желание на отделни личности, както и организации, да помогнат при изграждането на мобилните микро-къщи.

Александра Шихаде (spisanie.to): Първата къщичка е вече факт, собственикът й изглеждаше истински щастлив. Как се развиват нещата, особено относно сигурността на тези къщички? Как смятате че собствениците ще успяват да си ги опазят?

Йоана Богданова: Сигурността е особено важен фактор, който самите бездомни подчертаха като належащ. Това ни накара да потърсим подкрепата на Държавна агенция Сигурност, благодарение на която къщичките имат определени места за сигурно стациониране под видео наблюдение и в пространствено неконфликтни зони.

Александра Шихаде (spisanie.to): Кога смятате да пуснете в употреба въпросните автобуси с душове и перални и на колко често е планирана да се извършва обиколката на тези автобуси?

Йоана Богданова: На този етап не можем да се ангажираме с определени срокове, тъй като те отново зависят от финансирането, което успеем да набавим. За построяването на баните се надяваме да получим достъп до старите „Икарус“-и, които биха били идеални за целта, след съответния ремонт, разбира се. В това направление особено подходящо би било партньорство с местен производител на санитарен фаянс, например.

Колкото до честотата на обиколките на подобен автобус, отново не бих се ангажирала с конкретна прогноза, но предполагаемо поне два пъти седмично. Подобен проект, наречен „Lava mae“ в Сан Франциско, Калифорния, доставя по 80 душа дневно на бездомните жители на града. Душ значи възвръщане на човешкия комфорт да си чист, на самочувствието и възможността за нормално общуване с другите хора…значи и възможност за търсене на работа.

Александра Шихаде (spisanie.to): Провеждате интервюта с бездомните. Има ли такива, които не желаят да им помагате?

Йоана Богданова: Има и не за всеки мобилната къща е решение. Има семейства, които искат да живеят заедно в нормален дом и да изградят семейство. Вариантът с мобилните къщи е по-скоро временно решение на един много пространен проблем. Отделно, много от бездомните хора имат редица причини да са недоверчиви и да не могат да приемат идеята, че някой непознат би искал да им помогне. Съвсем нормално е предвид обстоятелствата, а доверието е процес, далеч отвъд един обикновен разговор.

Александра Шихаде (spisanie.to): Вече сте успели да намерите работа на човек, останал без дом. Много ли са тези като него, които изявяват желание да си намерят работа или предпочитат живота на улицата?

Йоана Богданова: Има много бездомни, чието най-голямо желание за промяна е да си намерят работа, като първа стъпка към завръщане в обществения ред.

Александра Шихаде (spisanie.to): Много хора смятат, че е по-разумно да се работи по въпроса с изграждането на добри приюти и центрове за настаняване. Но вие имате съображения, поради които сте на мнение, че това не е уместно за всички градски номади.

Йоана Богданова: Приютите са крайно неефективни и недостатъчни за справяне с проблема. Те не са основани на търсенето на причините за социално изпадане, като начин за достигане до адекватни решения на проблема, а по-скоро се основават на една остаряла структура, която само изолира проблемите от погледа на обществото, докато те назряват във все по-големи мащаби по маргинализираната периферия. Бездомните хора са териториални и водят номадски живот. Самите те споделят, че предпочитат да са на улицата вместо в приют, тъй като там се чувстват по-несигурни и уязвими и още по-далеч от идеята за реинтегриране към обществото.

Александра Шихаде (spisanie.to): Има коментари в интернет пространството, че това е подигравка спрямо бездомните и че едва ли не усилията ви са напразни. Как бихте отвърнали на тази провокация?

Йоана Богданова: Благодарим на критиката, тя само ни е помагала до сега, за да видим нещата от различни страни и да можем да усъвършенстваме идеите си. А ако някой ден стане градивна и е готова да предложат нещо по-добро, това само би могло да ни радва, че сме провокирали някакво преосмисляне и произхождащо полезно действие.

Александра Шихаде (spisanie.to): Имате ли достатъчно сили да доведете нещата докрай, защото ще е много трудно, ще има моменти, в които сигурно ще ви дотегне прекалено много? Виждате ли сценарий, в който се отказвате и потъпквате малката надежда, която сте вдъхнали на тези хора на улицата?

Йоана Богданова: Периодите на спадове и възходи в работната енергия са повсеместни и необходими. Отвъд тях нямаме никакво намерение да се отказваме!

Александра Шихаде (spisanie.to): Как може да се включи всеки желаещ да го направи? Как да се свържат хората с вас?
Йоана Богданова: Чрез фейсбук страницата ни – Градски номади//Urban nomads. Благодарим и сме на линия.

И ние благодарим за интервюто и пожелаваме успех на проекта Градски номади!