Образование или работа?

Още от раждането ни пътят ни до 20г. е предначертан от нашите родители, а пращането ни по учебни институции е абсолютно задължително.

Ясла, детска градина, училище, университет

Обучението е неподлежащо на коментар!
Никой не се интересува от това какво е нашето мнение, харесва ли ни на дадено място, или не. Пуснати сме в „джунглата“ от несъзнателна възраст, без да си даваме сметка за товара, който носим.

Да речем, че успеем да „избутаме“ тези години на непрекъснато обучение

Стигнали сме до финалната права: висшето образование. Шок!
Изведнъж всички спират да те насочват и да ти казват какво е редно да направиш. Ти трябва да решаваш сам за себе си и цялото ти бъдеще зависи единствено от взетите от теб решения!

Стереотипите на обществото

Цял живот всички ти повтарят, че учението е слънце, а без натрупани знания няма да успееш в живота и изграждането на успешна кариера е загубена кауза!
Но как едно дете, което през всичките си съзнателни години е карано да пише домашни и да назубря уроци може да осъзнае това? Обществото постоянно ти налага, че ако не отидеш в университет ще се превърнеш в един от онези аутсайдери, които „не стават за нищо“.
Е, добре де, но това ли е реалната движеща сила, която ни кара да следваме? Мнението на другите, страхът от отхвърляне, рискът да не бъдеш като всички останали?

А какво ще стане, ако вместо да учим започнем да работим?

Често срещани са случаите, в които докато учиш започваш работа и постепенно тя измества образованието.
Все по-често пропускаш някои от лекциите, за да успееш да отидеш на работа на време, физическото и психическо натоварване също си казват думата, и все по-малко посещаваш учебното заведение.

Идва и първата заплата, а с нея и най-страшното: изводът, че от едното получаваш пари на момента, а от другото само загубено време!
И така държавата се пълни с хора прекъснали образованието си най-често на втората година.

Кариера или работа?

Почти никой не може да осъзнае, че времето, което „губи“ – четири години в учене, подсигурява една доста обещаваща кариера. Защото нека си признаем, какво всъщност работят младите, докато учат: обслужващ персонал без реална перспектива за развитие. Парите изглеждат сигурни, но сумата не би претърпяла промяна.

Ами работната среда?

Вярно е, че от всеки човек можеш да научиш по нещо, но нека не се залъгваме. Работата сред хора, работили в магазин за хранителни стоки например, не може да те издигне нагоре, може само и единствено да те дърпа назад.

Какво можеш да си кажеш с тях? Можете ли да обсъждате културните събития на седмицата? Не! Ще поклюкарствате за доставчика на зеленчуците или ще си говорите за клиентите. Никакво интелектуално обогатяване, пълен мозъчен вакуум! Ако сутринта в университета сте научили нещо, на работа то просто се изпарява.

Добре преценен риск

Все пак истината е, особено в България, че вероятността да работиш по специалността си или изобщо да си намериш прилична работа, става все по-малка. Качеството на образованието ни намалява все повече!

Пълна деградация на поколенията и почти нищожна амбиция за развитие. И все пак ако изберем по-лесния път на парите, не рискуваме почти нищо. Имаме си работа, имаме си и доходи постоянно. Ако решим да учим обаче и упорито се трудим няколко години, поемаме доста по-голям риск материално и нямаме абсолютна сигурност за евентуална кариера. Но този риск е добре преценен, защото през времето, в което следваме, трупаме знания и придобиваме умения, които винаги ще бъдат търсени и полезни!

Идеята не е никога да не работите и да имате нулев стаж, даже напротив – ако съумявате да се съчетавате и работа и следване, още по-добре.
Колкото по-натоварен е човек, толкова по-отговорен е! Но не е нужно едното да е за сметка на другото, а нали знаете – от два стола се пада на земята!