Причини за стрес на работното място

Субективни фактори за стрес на работното място

Стресът е увреждащо организма състояние или състояние на силен дискомфорт, причините за което (били те обективни или субективни) не могат да бъдат управлявани от личността. Не само факторите от средата пораждат стрес, или по-точно те не го пораждат сами по себе си. Важна е нашата интерпретация на това, което се случва.

По-опасният стрес е този, при който дори не ни хрумва, че бихме могли да повлияем върху стресиращите събития, или поне върху своето поведение и емоциите, с които им отговаряме. Всъщност най-неприятното нещо на проблемите е емоцията от тях, а емоцията винаги е вътрешно събитие.

Някои хора са по-уязвими и по-склонни да изпитват стрес от други. Доколко една личност ще изпитва стрес в работата си зависи както от условията на труд и случайните събития, с които тя ще се сблъска, така и от вътрешните й характеристики. Всичко има значение – физическото здраве, възрастта, пола, темперамента, миналия опит, етапа, на който човек се намира в личен и в социален план, нивото на самочувствието и активността му.

– Всяко заболяване или физически проблем носят със себе си трудности при адаптирането към външната среда, а именно качеството на адаптацията определя нивото на стреса. В този случай особено важно е да можем да се вслушваме в себе си, и приспособявайки се към външния свят, да се съобразяваме с нуждите на своето тяло.

– По-младият човек, както и този, който все още не се е почувствал добре „в кожата си“ и не е открил истинската си идентичност, по-често действа и мисли според правилата и нормите. А мотивирането на поведението с външни фактори, без да се вземат под внимание характеристиките на собствената личност, е предпоставка за постоянен стрес.

– Доказано е, че повечето жени притежават психични характеристики, които ги правят по-склонни да следват нереалистично високи стандарти. Жените по-често имат усещането, че не правят достатъчно в работата си, което автоматично ги класира сред работниците-перфекционисти, по-често стигащи до професионален бърн аут.

Освен това те са свикнали да изпитват чувство за вина и да неглижират собствените си нужди, което е резултат от многовековната практика на обективното им пренебрегване и потискане. Времената са други, но историческите наслагвания продължават да оказват своето влияние върху женската психика.

– Холериците са много по-стресирани на работното място, тъй като по природа са водени основно от импулса си и искат да свършат всичко наведнъж. Те са експанзивни и имат нужда от непрекъснато действие, а много често им се налага да изчакват и да преподреждат приоритетите на дейността си.

По принцип организирането на работата и почивката в подходящ ритъм е особено важно за съхраняването на енергията и намаляването на нивото на изпитвания стрес. Важно е разумното организиране на дейността и умението за поетапно достигане до крайната цел на всяка една задача, пред която сме изправени.

В днешно време стресът от работното място започва още с четенето на обявите за работа и с подготовката ни за интервюто. Все по-често чуваме, че за да си намерим работа, трябва да притежаваме не само подходящите опит и професионална квалификация, но и така наречените „личностни качества“. От кандидата уж се изискват качества, а на самото интервю преценката се осъществява изключително според външния вид и маската, която ще представим и защитим.

Няма какво да се лъжем, обществото ни е общество на опаковките. Американският модел на винаги усмихнатия и добронамерен (по възможност млад и красив) човек доста сериозно измести фокуса от реалните личностни качества, в цялата им сложност и дълбочина, към привидностите и стандартите на поведение.

Така сме изправени пред двоен вътрешен конфликт – на професионалните умения ли да заложим, или на личностните си характеристики, а ако изберем второто – себе си ли да бъдем, или своя идеален образ, до който още не сме достигнали и може би никога няма да достигнем.

Всеки психиатър знае, че когато съзнанието на един човек дълго време работи за едновременното разрешаване на два коренно противоположни проблема, в крайна сметка се стига до сериозно разстройство на същото това съзнание. Ако искаме да бъдем здрави, не можем хем да „изглеждаме“, хем да „сме“.

Тук е мястото да кажем, че избягването на всякакви вътрешни конфликти, или поне осъзнаването им, е златното правило за справяне със субективния стрес. Стресът, макар и провокиран отвън, винаги се поддържа вътре в самата личност. Когато дълго време пребиваваме в състояние на неяснота относно целите си и се лутаме между две противоположни решения, започваме да изпитваме тревожност.

А тревожните разстройства набират сериозна скорост в съвременния свят и една от причините за това са именно двойните стандарти, пред които се изправяме като социални единици.

За благоприятното преминаване през обективните стресови ситуации и конфликти в работата са много важни личните стратегии за справяне със стреса. Много често те са неефективни и вредни. Ефективните стратегии за справяне с конфликтите изискват да изразим протеста си, когато някаква несправедливост тенденциозно започне да се повтаря. Не бива това да става твърде емоционално.

Важно е да аргументираме позицията си, да кажем срещу кого или срещу какво протестираме и защо. Неефективна стратегия, в случай че сме станали жертва на несправедливост, е системно да изглеждаме обидени или ядосани, без да обясним по никакъв начин настроението си. Този тип реакция е свързана и с по-висок риск от злоупотреба с алкохол и вещества, чрез които несправящата се с емоциите си личност се опитва да потисне вътрешния си конфликт.

Много хора пребивават в така наречената заучена безпомощност и не вярват, че могат да променят каквото и да било в живота си. Поради това те използват неефективни стратегии за справяне с трудностите и сами саботират развитието и благополучието си. Съществува и явлението страх от успеха, което също носи риск индивидът да се подцени и да попадне в неподходяща за него трудова среда. А неподходящата среда води до стрес, бягането от себе си също.

За да не се случват подобни недоразумения е необходимо да се наблегне върху правилното професионално ориентиране, което би трябвало да започне още в училище. Изграждането на личността не може да бъде свързано само с някакви външни постижения. Опознаването от самата нея на качествата и недостатъците й, както и личната й осъзнатост за нейните най-съкровени желания и таланти биха я извели към успеха и щастието.