Работата: професия или просто задължение

“Тръгвам за работа“ , “Връщам се от работа“ , “Приятна работа!“ , “Как беше днес на работа?“.

Все изрази, които чуваме и казваме всеки ден, но какво всъщност значи тази дума, какъв смисъл крие дълбоко в себе си, осъзнаваме ли изобщо, какво е работата за нас?

Старата българска поговорка гласи: “За да ядеш, трябва да работиш!“. Тогава работата просто средство за препитание ли е?

За по-голямата част от хората, работата е нещо наложително, от което не можеш да избягаш. Естествено, не е сега моментът, да засягаме темата, за хората , на които не се налага да работят! За всички останали “нормални“ хора, да работят е начин да съществуват, да се справят с текущите си нужди.

Работата винаги е била свързана с полагането на труд, свързва се с думите: раб, роб, носещи все тягостни чувства на една задължителност и неудовлетвореност.

Докато в миналото хората не са имали избор и е трябвало с пот на челото да изкарват прехраната си, трудейки се неуморно, то днешният човек има редица разнообразни възможности за развитие.

И тук може би се крие разковничето на вечния проблем. Ние ли избираме какви да бъдем, какво да работим или всичко това е предварително предопределено?

За мен истината се крие вътре в самия човек. Всеки от нас сам решава дали да “се остави по течението“ или “сам да поеме руля“!

Ако избере втората възможност, то всеки резултат от житейския му път и хубав, и лош, ще е резултат само и единствено от неговите решения. Това се отнася и до решението, с какво да се занимава.

Ако сами избираме какво и как да работим, то дори и да не получим удовлетворение от нашия избор, то поне ще знаем, че е бил наш, че нещо ни е накарало да постъпим така и ако се вгледаме дълбоко в себе си, то ще открием верния път.

Когато работата не е просто работа, а професия, човек припознава себе си в своето поприще. Професията, която избираме, говори много за самите нас, за нашият характер, амбиции, цели, мечти. За това е много важно сами да изберем своята професия, за да може тя в най-голяма степен да съответства на нашите възможности и желания.

Единствения начин да превърнем работата в едно приятно и удовлетворяващо занимание е да вникнем дълбоко в себе си, в нашите силни и слаби страни, копнежи и възможности и според тях, да открием истинското си Аз.

Тогава ще сме полезни както на себе си, така и на околните, а какво по-голямо богатство от това!