Две необикновени любовни истории на обикновени хора

С наближаването на придобиващия все по-широка популярност у нас Ден на влюбените, неизбежно се оказва това, да попаднете в капана на любовната емоция и (глупава) сантименталност.

По всеки телевизионен канал се въртят познати и непознати романтични филми, любовни музикални парчета звучат отвсякъде, а всевъзможни компании ви убеждават да се възползвате от десетките изключителни предложения за невероятен подарък за вашата половинка – от най-обикновен пролетен букет и кутия шоколадови бонбони до незабравима екскурзия за двама до екзотична страна.

Ако сте от онези рядко срещани хора, които все пак успяват да устоят на вълната от романтика и сантименталности, обещаваме ви, че следващите редове ще променят това!

Днес ще ви разкажем две необикновени истории на обикновени хора, преоткрили любовта в залеза на своя живот. Защото любовта не познава граници и не се подчинява на правила. Защото в любовта всичко е възможно.

Барбара Бейкър остава вдовица на 61-годишна възраст, след като губи съпруга си и баща на нейните пет деца. В продължение на 19 години тя върви по пътеката на живота си сама, не вярвайки, че срещне любовта отново. Ала знаем ли какво ни готви съдбата? През април 2014 тя среща 85-годишния Лесли по време на игра на домино в дневен център! Три седмици по-късно Барбара – забележете! – предлага годеж на своя любим и двамата сключват брак през август! „Не мислех, че някога ще се омъжа отново“ – казва Барбара, – защото имам много деца и бракът не беше опция. Трудно е да се обясни. Просто се влюбих!“

Вдъхновяваща е и любовната история на една „различна“ по стандартите на модерното общество двойка – Роджър Нюман (73) и Найгъл Харли (60).
След смъртта на приятеля си Майкъл, който губи дълга и тежка борба с рака през 2004, Роджър живее сам в продължение на пет години. „Не вярвах, че ще срещна някого“ – споделя той. „Мислех, че след като Майкъл почина, всичко е свършило и ще бъда като много други познати хомосексуални мъже, изгубили половинката си. Мислех, че просто ще продължавам напред и напред… сам.“ Когато пътищата им се преплитат Харли преминава през тежък развод и за първи път започва да се среща с мъже. Това винаги е било част от него, но никога не е проявявал своя необикновен интерес, защото е бил женен. „След това срещнах Роджър и това беше всичко. Ние бяхме свързани.“

Именно Харли прави голямата крачка, предлагайки брак на Нюман навръх Нова година, докато двамата са на ежегодната си коледна почивка в Гран-Канария – втория по брой на населението остров от архипелага Канарските острови. Макар да звучи романтично, Найгъл признава, че всъщност е нямало падане на колене и подобни неща. На официалната церемония Роджър и Найгъл преминават пътеката до олтара, облечени в костюми и с вратовръзки в цветовете на дъгата. Брачните клетви за обич и вярност написват сами и макар че никой от двамата не знае какво ще напише другият, двата обета се повтарят почти дума по дума. Въпреки проблемите, с които се сблъскват – неразбиране от страна на семейството и приятелите на Найгъл – двамата влюбени вярват, че „никой не стига до такава ситуация без определено количество борба. Това, през което сме минали, е част от това, какви са нещата и какви ще бъдат занапред!“

Не се страхувайте от самотата и никога не губете вярата си в любовта!
Нека тези две истории бъдат вашето вдъхновение – две истории за онзи бленуван, ала нечакан обрат в живота, за който не могат да бъдат намерени разумни обяснения. Две необикновени истории на обикновени хора, намерили своето щастие едва тогава, когато са изгубили надеждата си да бъдат щастливи. Две необикновени истории на обикновени хора – като всички нас. Защото невъзможното в любовта не съществува!