Новото семейство

На 15-ти май се отбеляза Международния ден на семейството. Чества се всяка година от 1994 г. насам по решение на Общото събрание на ООН проведено през 1993 г. Една наистина чудесна инициатива за една от най-старите и здрави човешки институции.

Семейство. Звучи гордо, стабилно, сигурно.

Тази година прекарах 12 часа от празника с/пред моя компютър. Първо пред настолния, после пред лаптопа. Останалото време изкарах в компанията на приятели – цели 3 часа, а в останалите 9 спах.

Излиза, че моето семейство са компютрите и приятелите ми. Не се оплаквам. Първите са доста умни, решават ми проблемите и ми помагат в работата. Мълчат си и не ми задават излишни въпроси. Вторите са моята гордост и тези, които ме зареждат с енергия. Тези, с които споделям всичко, и с които искам да правя всичко.

Имам си и истинско семейство – майка, баща, баби, дядовци.

Но напоследък сякаш живея с мое си, изкуствено създадено семейство. Там, където също се чувстваш добре, където си спокоен и сигурен, където те разбират и те карат да се усмихваш. Там, където никога не те съдят и не ти се сърдят или ако не са доволни от теб ти го показват човешки без излишен драматизъм. Там, където не се вика, не се говори за разочарование и където няма огромни очаквания и правила за спазване.

Семейството може да бъде много неща. Може да бъде колекцията ми от плюшени играчки – мечета, снимките в рамки, градината от кактуси, купчините книги, хилядите спомени “затворени” между кутии и изписани тетрадки. Когато съм сред тях съм на мястото си, уверена коя съм и какво искам, за какво мечтая и как ще го постигна. Сред тях опознавам себе си. Те са винаги около мен. Дори когато съм навън, мисля за тях и ги усещам около себе си. И ето как тези предмети, сред които прекарвам всеки един ден, станаха мое семейство.

Честит ден на семейството! На традиционното, на приятелското, на това, което мислиш, че е твое, на чуждото, на измисленото, на мечтаното… Важното е да има семейства и да знаеш, че си част от такова. Човек е най-спокоен и сигурен в себе си, когато знае, че принадлежи към нещо, към някаква общност. Никой не е казал, че трябва да следваме плътно традициите, за да намерим себе си и щастието.