История и тенденции в дамското бельо

Дамското бельо е онази дреха, която се слага непосредствено на тялото, предназначена за създаване на удобство и благоприятни хигиенни условия. В днешно време всяка една жена, независимо в как е облечена, ако е в красиво бельо, това непременно я прави уверена.

Но дали винаги е било така?

В началото терминът „долно бельо“ изобщо не съществувал. Древните хора обличали на голото си тяло съвсем обикновени бели ризоподобни одежди, които едновременно играели ролята на горно и долно бельо.

Средновековието, както знаем, било известно с образа на Бога, играещ основна роля в живота на хората, именно тогава бил измислен легендарният „пояс на целомъдрието“. Ревнивите мъже, когато заминавали за няколко дни, „оковавали“ жена си в него, поясът бил направен от желязо (наподобявал формата на долно бельо) и начинът му на сваляне бил известен само на съпруга.

В хрониките на 16-ти и 17-ти век може да се открият текстове за това, че ризата под дрехите се считала за признак на богатство. Въпросните ризи били бели и обикновени, абсолютно еднакви както за мъжа, така и за жената.

Нещо, повече приличащо на дамско долно бельо, се появило чак през 19ти век – това било дългото дантелено бельо (под формата на панталон), което се съшивало заедно с корсетите. В началото то било част единствено от тоалета на куртизанката, но впоследствие придобива по-голяма популярност и през годините става все по-късо и открито. И тъй като корсетът бил захванат плътно за дългото бельо, това създавало неудобства на жената, защото при всяко посещение на банята е било нужно да се отвързва самият корсет.

И поради всичко това се появява по-съвременен вид на дамското бельо, което не се съшивало с корсетите. То приличало на бели панталонки, украсени с копринени панделки и нежни дантели.

Всъщност именно през 19-ти век се появява самият термин „долно бельо“. Бельото вече не е просто елемент от облеклото, но и символ на женственост и кокетство. Представителките на висшето общество носели по-фино бельо, с по-сложна кройка.

След 1925 година бельото получава модерна визия, направено е от изкуствена или естествена коприна, с пастелни цветове, изрязано много повече и по-елегантно, подчертаващо фигурата и женствеността на своята притежателка.

Американците скоро след Първата Световна война започват да носят много плътно прилягащи къси гащи, наподобяващи бански, а под горните дрехи – потници без дълги ръкави.

От втората половина на 20-ти век демонстрирането на долното бельо се превръща в норма, то вече започва да носи естетически характер, преминавайки в произведение на изкуството и развиващата се мода.

През 60-те години именно моделиерът Руди Гернрайх въвежда модата на дамските прашки в своята унисекс колекция за бански костюми. Това поставя началото на една голяма революция от разнообразни форми, цветове и дължина на долните гащи.

С напредването на всяко едно десетилетие дамското бельо става все по-екстравагантно като кройка и по-оскъдно, превръщайки се в цяла модна индустрия, с която всяка една съвременна дама желае да е в крак. Тенденцията, която смело ни преследва от 20ти век е „по-малко плат, повече плът“. Но за един мъж истинската еротика е тогава, когато жената скрива части от тялото, откривайки съвсем малки елементи – именно в това се крие истинското съблазняване.

Това ни подчертава и френският философ и семиотик Ролан Барт в своята книга „Удоволствието от текста“: „Не е ли най-еротичната част на тялото там, където дрехата съвсем леко се отваря? Психоанализата толкова правилно посочва какво е еротиката: това е кожата, показваща се между две дрехи (панталони и пуловер), между две гънки (разкопчана риза, ръкавици и ръкав). Дали самата голота е тази, която съблазнява, или това е инсценировката на откриване-като-прикриване?“