Хроники на мъжкото бельо

В животинският свят, мъжкият екземпляр обикновено е по-пъстър от женските, като по този начин изтъква своята мъжественост и се конкурира с другите потенциални партньори. При нас, хората, тази стратегия е неприемлива. Особено в избора на мъжко бельо повечето мъже са традиционалисти.

А именно – обръщат внимание на кройката, която трябва да бъде удобна, и платът, който трябва да е приятен на допир. Всъщност, това е характерно за мъжката анатомия, която не предполага кой знае какво разнообразие в кройката, за разлика от женската. Нека проследим модата и промените в мъжкото бельо през вековете.

Най-старият пример за мъжко бельо датира от времето на пещерните хора. Наричал се е препаска или набедреник. През 1991 г. в Алпите са открити останки на Снежния човек Отци, живял около 3300 г. пр. Хр. Заедно с тях е намерена и кожена препаска. Учените смятат, че той я е носил под дрехата си. Именно този факт превръща препаската в най –ранното свидетелство за мъжко бельо.

Този тип „бельо“, прикриващ единствено интимните части, е бил ползван и от египетския владетел Тут. През 1979 г. специалисти го описват като дълго парче плат, оформено като равнобедрен триъгълник. Краищата му се завързвали около ханша и откъм гърба, така че отпред се виждало само парчето плат.

Интересно е твърдението, че древните гърци не са носили бельо под традиционния хитон. За сметка на това, в Римската империя мъжете носили т.нар. сублигакулум (subligaculum) – друго наименование на бедрената препаска. Въпреки това, те възприемат от тевтонците и носенето на бричове или торбести панталони като форма на бельо. Те били приети първо от римските войници, които оценили тяхното удобство – нещо, което е било от първостепенно значение за мъжкото бельо, особено в онези времена.

През средните векове, испанските благородници носели туники и бричове под тях, които стигали до средата на прасеца или по-надолу. По-бедните съсловия се обличали в туника до коляното, също с бричове, които обаче били свободни и провиснали. Век по късно, когато Чингис хан нахлува в Европа, в мъжкото бельо вече има промени.

Бричовете се свиват и се появява нова форма на бельо – парче плат с оформено като тесен правоъгълник, който минава между бедрата и отпред и отзад под колана. През тази епоха, носенето на броня налага използването на тези подплатени препаски. Всъщност, това е истинският предшественик на днешното мъжко бельо.

С пътешествията на Христофор Колумб отново има новости в мъжката мода. По това време мъжете носят чорапи, украсени с бродерии, обикновено с дължина до коляното.

По-късно, чорапите били завързани с панделки под коленете и прикрепени към бричовете – това са предшествениците на днешните жартиери. Те са били от ленен или вълнен плат, плътно прилепнали по крака. По времето на Елизабет Първа, тези мъжки атрибути са били плетени.

Царуването на Хенри Осми е период, през който мъжете носят къси и широки бричове, стигащи до средата на бедрата. В горната част на бричовете се появява обикновено, триъгълно парче плат, което постепенно започва да се изработва в по-широки размери и от по-твърда материя. С това парче плат, тип „калъф“, се подчертава формата на мъжкия полов орган, като символ на мъжествеността.

Френската революция променя обществото, като повлиява и на мъжкото бельо. От 1789 г. рязко се слага край на носенето на дълги чорапи и кюлоти от мъжете. Революционерите са наричани санкюлоти ( sans-culottes), понеже носенето на кюлоти е било привилегия на аристокрацията. Започват да се носят дълги панталони с дълги до коленете чорапи или къси чорапи. Това е повратна точка в модата – мъжкото бельо се приближава до днешните тенденции.

В епохата на Просвещението става популярно носенето на мъжки корсети. Това е епохата на т.нар dandies, за които външният вид е от основно значение.

Индустриалната революция позволява на хората да купуват бельото си, което дотогава те са изработвали у дома. Вълната е на първо място сред британците като предпочитана материя за бельо. Самото бельо става една част от горе до долу – нещо като костюм, с различна дължина на крачолите. През 1874 г., К.Ф.Бенет от чикагската компания Sharp&Smith, изобретява бандажа. 23 години по-късно, новосъздадената фирма на Бенет – Bike Web Company, започва масовото му производство.

Бандажът се е използвал от спортисти като колоездачите например. Напредъкът обаче е факт. През Първата Световна война, първите памучни шорти с копчета са били дадени на пехотинци за лятно облекло. Мъжете обаче продължават да ги носят и след завръщането си у дома. 30-те години революционно въвеждат шортите до средата на бедрото.

През 40-те и по-специално през годините на Втората Световна война, тези шорти от бели стават на цвят маслинови с камуфлажна цел. 50-те години дават повече цвят на мъжкото бельо. Започват да се проектират и различни шарки по бельото – първо прости линии, триъгълници и квадрати, за да стигне до различни ансамбли от фигури. Навлизат и синтетичните влакна.

В „Ерата на хипитата“ – по-скоро липсата на бельо е на мода. През 70-те години, филмът „Треска в събота вечер“ дава заявка за бъдещата поява на мъжките прашки. С червеното бельо, което Джон Траволта носи в сцената пред огледалото. През следващото десетилетие смелата и провокативна реклама на Келвин Клайн, който слага на Таймс Скуеър билборд с мъж по слипове, прави мъжкото бельо синоним на сексапил. Това е революция в мъжката мода.

Не само функционалност и удобство, но и красота и сексапил! Този мотив присъства и днес в моделите на Diesel, Andrew Christian, Justus Boys и много други. Всичко е въпрос на комфорт и въображение. Разнообразието от модели и цветове проправя път за все по-смели идеи. Какво ли ще е мъжкото бельо след 30 години?

Моля, споделяйте и коментирайте статията!