Spisanie.to

Чорапогащите – демоде или съблазън

Чорапогащникът навлезе в живота на съвременната жена и стана неразделна част от него.

Днес той е просто аксесоар в гардероба, но въпреки това никоя модерна жена не може да си представи, какъв би бил животът и без него.

Жените днес не го ползват като средство против студа, а като крайния елемент на целия тоалет.

За предшественик на чорапогащника се считат жартиерите. Англичанинът Алф Бойзе пръв патентова жартиера.

Гениалната идея да съчетае дългите чорапи и даския слип хрумва на Алън Ган. В самото начало чорапогащникът се е плел, а материята му е била много груба.

Изкуството на ръчното плетене е известно и практикувано в Близкия изток от III век. Уилям Ли, който е възпитаник на Кембридж е изобретателят на плетачната машина за чорапи.

През 80-те години той става част от тоалета и придобива още една функция-да съблазнява. Дамите са ги пазели за специални случаи.

С годините колкото по-къса е ставала полата, толкова по-дълъг ставал чорапът. До тогава женските крака били скрити, но с течение на времето показването им с елегантен чорап ставал начин за самоизява.

През XVI век те са символ на финансовите възможности на семейството.

През 50-те години чорапогащникът остава на заден план. Използвали го най-вече от танцьорките и също така в театъра.

Но в началото на 60-те години фотомоделът на име Тауиги прави първите си стъпки на модния подиум в Лондон, облечена в къса пола.

След това рязко се увеличава производството и продажбата на чорапогащници. Първият фин обикновен чорапогащник е произведен през 1965година в Северна каролина.

В исторически план чорапогащникът е атрибут към облеклото, както на жените така и на мъжете. През XV век силно стегнатите чорапогащи при мъжете дават илюзията за миниатюрност от кръста нагоре. В края на века те стават поразително шарени, с различни цветове на всеки крак или вертикално разделени на различни цветове или бродирани.

Днес жените използват чорапогащникът като моден аксесоар. Всеки тоалет е съчетан по елегантен начин. Независимо дали професията изисква дамите да са елегантни или не, фигурален чорапогащник придава завършеност и чувство на сексапил.

Увереността идва отвътре, но трябва да личи и отвън. Материалите от който се правят чорапогащниците и в миналото и в наши дни зависят от плътноста, а тя се измерва в “ден, дение (den, denier)”.

Чорапогащниците от 60 и повече дение са плътни, 30-50-полупрозрачни, 20 дение са стандартни, а колкото по-малко е числото толко по-прозрачен е чорапогащникът.

Фините прозрачни чорапогащи се изработват основно от полиамид и еластан, понякога с добавка на ликра, памук или полипропилен.

При плътните има високо съдържание на памук и вълна. Вече съществуват и чорапогащници за бременни жени. Цветовата гама е много разнообразна. Но класическите цветове си остават черния, сивия, бежовия и екрю.

Съществува фетишизъм към дамските чорапи. Той е една от най-разпространените форми на сексуален фетишизъм сред мъжете. Този тип фетиш стимулира възприятията визуално, начина по който женските крака изглеждат в чорапи-цвета и материята, която обгръща и следва формата на крака, чрез усещането от докосването на тялото до материята.

Понякога мъже с фетиш към чорапогащите или жартиерите изпитват и силно желание да ги обличат, а и да правят секс докато самите те и/или партньорите им са облечени също с тях. Това в никакъв случай не е индикатор за посоката на тяхната сексуална ориентация.

Голяма част от женския пол се чувства добре и секси в чорапи или чорапогащи. Радват се на привлечените мъжки погледи и начина, по който изглеждат краката им.

В миналото е имало и периоди, в който чорапогащникът не е бил на мода, но с днешна дата това е един от най-предпочитаните аксесоари при жените.

Моника Ангелова

добави коментар