Акне и проблемна кожа. Как да се избавим от тях?

Преди известно време попаднах на интересна теория, според която много от нашите физически неразположения, се дължат предимно на някакво психическо разстройство. Това ми помогна да си обясня защо на „достолепната“ възраст от 23 години, лицето ми тепърва започна да прилича на краставица от градината на баба ми. Причината в моя случай беше очевидна. Или по-скоро причините. Първо скъсах с гаджето си. После скъсах с шефката си и съответно с работата и личните ми доходи. Накрая прекратих отношение (тук поне успешно) и с университета, с което поставих край на „безгрижните“ студентски години и символично начало на личностното си самоосъзнаване.

С толкова много приключвания на различен тип отношения, беше нормално да избие нанякъде. В началото ми действаха успокоения от типа „Това, че ми излизат пъпки, означава, че още съм млада и не съм последна реколта.“ Когато обаче и техният срок на годност изтече и едновременно с това лицето ми вече окончателно заприлича на бойно поле, си зададох въпроса: „Как да се грижа за кожата си?“

Истината е, че в тая област си бях меко казано некомпетентна, защото до този момент не се бях сблъсквала с феномена „проблемна кожа“. Пубертетът ме удари по всички параграфи – бях трудно и непоносимо детенце с таралеж в гащите, съкратих живота на нашите и почти не се прибирах, но пък акне и всякакви кожни проблеми никога не бях имала.

Грижата за кожата ми винаги се е свеждала до естествено поддържане на лична хигиена. Миех лицето си сутрин и вечер… и толкова. Да, ама сега миенето не помагаше. Винаги съм се радвала, че съм момиче, защото ние, за разлика от момчетата, имаме изключителната привилегия да ползваме грим, за да прикриваме леките си несъвършенства. В случая обаче и гримът не ми помагаше, а даже напротив – подчертаваше кожните ми проблеми и правеше многобройните пъпки по лицето ми още по-видими.

Допитах се до няколко мои приятели, за които знаех, че могат да напишат дисертация по темата с проблемната кожа, да ми дадат съвет как да реша проблема си. Първо търках лицето си с четка за зъби, която обилно бях удавила в сода за хляб, разтворена в няколко супени лъжици вода. Изводът ми от тази процедура е, че по-добре щях да се почувствам, ако бях ползвала шкурка, а ефектът и беше нулев.

Следващият опит беше със затоплен мед. Намазах лицето си и започнах да потупвам с длани, докато не изпитах усещане, че кожата ми буквално иска да се отлепи от лицето. И тази процедура не даде положителен резултат, освен че лицето ми замириса на гърнето с мед на Мечо Пух.

Накрая стигнах до пълно отчаяние и намерих приложение на обелката от изядения от мен банан. След като протърках лицето си с вътрешността на банановата кора, съгласно поредния глупав съвет от приятел, и и това не даде добър ефект, реших, че с бабините деветини съм до тук.

Тогава случайно се натъкнах на „beauty-съвет“ от момиче, което благославям и до днес. Тя сипеше суперлативи по адрес на някакъв крем с екстракт от чаено дърво, който я спасявал от всякакви кожни проблеми и който гарантирано щял да промени живота на този, който го ползва. Казах си, че няма какво да губя и си го поръчах.

Не бях права, че нямам какво да губя. Беше крайно време да „загубя“ пъпките си и този крем ми помогна да „скъсам“ окончателно и с тях. Приложението му е просто. Най-важното е кремът да се използва върху предварително добре почистена кожа и употребата му да е редовна. Аз лично се мажа с него 2 пъти дневно – сутрин и вечер, след като съм измила лицето си добре със сапун и топла вода. Хубавото е, че е безцветен и съвсем не си личи върху кожата. Продуктът е билков, което ме накара да мисля, че доста време и постоянство ще ми трябва, за да има ефект, но не беше така – положителният резултат беше мигновен.

Сега кремът е основен компонент от арсенала ми с неща от типа „винаги нося с мен“ или „какво бих взела с мен на самотен остров.“ Интересното е, че това попадение, все още е напълно непознато за широката аудитория, а популярността му е почти равна на нула. Ето защо побързах да запозная всичките си приятели със способностите на чаеното дърво, като наред с това подхраних имиджа си на „добър съветник“.

Сега си позволявам да го препоръчам и на вас, драги читатели! Независимо дали проблемите ви с кожата са генерални, фундаментални, дребни или пък още нямате такива и просто искате да вземете превантивни мерки – кремът с екстракт от чаено дърво е вашето решение. Правилният отговор на сложния на пръв поглед въпрос „Как да се грижим за кожата си?“