Красота днес

В днешно време всеки се стреми към красотата.

Хората са станали поклонници на красивите неща. Още в Древността естетиката е била издигана в култ.

Много по-лесно е за човек да успее, ако е красив. Има много начини да го постигне, има много неща, които можем да напишем за това как да се разкрасяваме. Но има много по-дълбок смисъл в думата красота.

Да си красив е постижимо, защото всеки може да промени външния си вид, прическа, дрехи, грим и прочие.

Но може ли днешния човек да гримира душата си? Нима ценностите ни стигат само до стремежа към външна красота и желание да се харесаме на другите?

Колко красиво е да изглеждаме добре, но да не знаем кои сме и за какво сме на този свят?

Човекът е сложна смесица от чувства, страхове и мечти. Желанието да сме приети и признати от другите ни тласка към това да сме красиви и да изглеждаме перфектно.

Светът ни е прекалено наситен с образи и идеали, на които се стремим да приличаме и да се харесаме на работа, в обществото, та дори и у дома.

Всеки ден слагаме маски – за колегите, приятелите, познатите ни едва когато сме сами сме себе си без нужда да получим признание. Хората не са си самодостатъчни и това да са красиви и добре изглеждащи е защитния им щит в ежедневието.

Няма нищо лошо разбира се в красотата, но тя не бива да е единствен критерий за това как живеем.

Може би, ако всички забравят предразсъдъците си за външния вид живота ще стане по-спокоен по лесен. Няма да е нужно да играем роли…

Колкото и да се спекулира с равнопоставеност тя не е приоритет на днешния човек.

Все пак красотата е една крачка напред, една мечта по-малко, един по-лесен живот, но не бива да е единствената ни ценност.

Да си човек и да живееш сред човеци е изграждане на личност и усъвършенстване, благодарение на умения и качества. Не бива да пренебрегваме самите себе си, като издигаме в култ материални и преходни неща.

Класикът е казал, че красотата ще спаси света, но хората не се замислят коя красота е имал предвид.