Spisanie.to

Погледни ме в очите – част I

Контактните лещи все повече и повече навлизат в ежедневието ни. Дали заради свободата от носенето на „досадните” очила или за драстична промяна на визията, лещите стават избор на много хора.

Някои предпочитат да носят очила и се наслаждават на модния аксесоар, купувайки страхотни дизайнерски модели на рамки. Но други пък избират контактните лещи. Те осигуряват безпрепятствено зрение, понеже са удобни за спорт, пътувания, дори и за парти. Лещите са се използвали в продължение на повече от сто години.

В не толкова далечното минало не всеки е можел да носи лещи, заради спецификата на очното заболяване. През цялото това време те са преминали през редици подобрения и са повече от разнообразни, за да лекуват болести като късогледство, далекогледство, астигматизъм, кератоконус и същевременно да са удобни и да не дразнят окото.

Лещите се изработват спрямо изследвания, при които се оценяват визуалната нужда, очната структура, сълзите, за да може да се определи най-точният диоптър и вид лещи. Контактните лещи се поставят директно върху роговицата и чрез слъзния филм върху роговицата правят контакт с окото. Според материала, от който са изработени, се различават меки и твърди лещи.

Меките лещи са изработени от гелообразни, съдържащи вода пластмаси и са най-чести като приложение. Окото бързо свиква с тях, не изпитва дискомфорт и освен това те са лесни за поддръжка. Според водното си съдържание и материала за изработката, те биват:

Ежедневни – носят се в продължение на 14-16 часа, след което се изхвърлят и са със съдържание на вода 38%. С 58% вода са тридневните, които могат да се носят в продължение от 3 до 7 дни, без да се махат.

Седмични или месечни – с над 72% вода, като може да спите с тях през нощта, а годността им е до седем или 30 дни последователно без сваляне на лещите.

Друг вид меки лещи са силикон-хидрогел лещите, също известни като „дишащи лещи”. Изработени са от силиконов полимер и се смятат за едно от най-добрите постижения в контактологията.

Въпреки предимствата си, меките лещи имат и някои недостатъци. Освен, че не всички пациенти могат да ги използват, се наблюдава минимален риск от гъбична инфекция и замъгляване на зрението. Въпреки тези минуси, те са широко използвани и са с отлични показания при лечения на различните заболявания на окото.

Твърдите лещи са изработени от материала PMMA, т.е. от плексиглас. Вече не са толкова „популярни” след навлизането на меките, но те също имат предимства. Техният живот, в сравнение с този на меките лещи, е сравнително по-продължителен.

Те дават максимално добра корекция на окото, но продължителността на времето за носене е не повече от 14-16 часа на ден. Освен това при по-рязко мигане с клепачите или рязко движение на окото лещата лесно може да падне. Друг недостатък е, че може да предизвикат дразнене на ретината и конюктивата.

Има два вида твърди лещи – RGP (газопроницаеми) и полиметилметакрилатни.

Първите са с различно съдържание на силикон и пропускливост на кислород и други газове. Смята се, че най-качествените са с пропускливост DK 100. Този вариант на твърди лещи е и с най-висока продължителност на живот. Лещите, изработени от силиконов хидроген, също са популярни, понеже сферичният им оптичен дизайн позволява коригирането на вродено и предизвикано от увреждане сферично изкривяване.

Другият вид – PMMA – са направени от специален вид пластмаса. Те са плътни и не пропускат кислород до роговицата, затова и не трябва да не носят повече от 8-10 часа.

Създадени са и хибридни лещи, при които само центърът е твърд, а периферията е мека.

Много е важно да не забравяте да махате лещите си преди сън, защото много лесно може да нараните очната повърхност.

Диана Костадинова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :