Джия – болка и красота

„Плаща ти се, за да си красива, но ако не се усещаш такава чувството е страшно.“ Кели Леброк

Джия Мари Каранджи, това е името на първия световен супер модел. Тя е красива, тайнствена, чувствителна и много буйна, непокорна.

Една история изпълнена с много непокорна красота, енергия, болка, любов и жажда за обич. История различна от останалите, разкриваща външността, но скриваща същността.

Джия Каранджи е родена на 29 януари 1960 година във Филаделфия. Израства в семейство, в което има множество скандали и неразбирателство. Майката на Джия, Катлийн не издържа на непрекъснатото напрежение, караници и проблеми и изоставя семейството, когато Джия е все още невръстно дете на 11 години. Тя израства с баща си и двамата си братя – Джо мадши и Майкъл.

От малка работи, като помага в семейното магазинче, но липсата на майка, оказва огромно влияние върху животът й. Джия се превръща в тийнейджърка бунтарка, скрила красивото си тяло под рокерски дрехи, а лицето с големи количества грим и буйна прическа. Липсата на контрол, грижа и родителско внимание й позволява да се възползва от свободата си и да опитва всичко, което желае. Тя започва да бяга от училище, не спазва вечерния час, да се отдава на пиянство, марихуана и хапчета. Характерното държание на седемдесетте-годините на хипитата. Тогава Джия започва да експериментира със сексуалността си и открива своята бисексуалност.

„Когато бях на 16, един ден се прибрах и я заварих с момиче в леглото… не ме изненада изобщо. Все пак това беше Джия.“ Разказва брат й Майкъл Каранджи.

Джия и група младежи започват да обикалят гей клубовете, тя се възхищава на Дейвид Боуи и различността, за нея да си различен е нещо интересно, привлекателно и секси.

Макар да израства с трима мъже, тя е с нежна, ранима и крехка душа, води дневници и често плаче. Под грубия и бунтарски вид се крие едно крехко и мило същество. Баща й така и никога не успява да я разбере и за него тя остава загадка.

На 17 годишна възраст, Маурис Таненбаум открива Джия и й отваря вратите към модния бизнес. Той успява да види екзотичната красавица в нея под всички кожени дрехи и тежък грим. Снима я и показва нейни снимки на Вилхелмина Купър, която е собственик на модна агенция в Ню Йорк. Джия заминава за Ню Йорк и се среща с Вилхелмина, която й урежда срещи с фотографи и й помага да пробие като модел.

За изключително кратко време Джия става любимка на фотографите: „По това време, всеки беше висок, слаб и рус. Всеки позираше, всеки те гледаше. Но Джия беше различна. Тя беше първата, която се раздвижи. Всеки се опитва да го прави сега, да те впечатли с определено поведение, но тя го измисли” – разказва фотограф за Джия.

Тя става любимка на едни от най-добрите фотографи тогава, с нея обожават да работят имена като Франческо Скавило, Артър Елгорт, Ричард Ейвдън и Крис фон Вангенхайм.

Джия е известна в модните среди като моделът с най-красив естествен бюст.

На 18 години Джия е осъществила американската мечта, тя е красива, известна, един от най-печелившите модели и всяко списание я иска за своята корица. Нейното лице украсява кориците на Вог-Париж, Вог-САЩ, Вог-Италия и Космополитан. Момичетата мечтаят да приличат на нея, жените искат да се обличат като нея, фотографите я заобикалят с внимание, а обективът просто я обожава. Тя обикаля света, като ходи на снимки в различните краища на света. Зад това ангелско лице обаче, стои едно буйно порочно момиче, което взима наркотици и обикаля Нюйоркските заведения.

Джули Фостър (модел) споделя: “Кокаин имаше навсякъде, където имаше снимки – просто, за да държи момичетата будни до късно.”

Студио 54 и Мъд Къб са едни от най-честите й дестинации след работния ден. Светът е в краката й, а тя сякаш не го осъзнава, не осъзнава красотата си, объркана и търсеща любов. Търсеща любов в едно време, в което всички търсят секс, пари и наркотици. В онези години навсякъде, всичко, което се иска и вижда е секс, секс и пак секс. Едновременно на върха и на дъното, светица и грешница, обичана и самотна, обичаща и тъжна. Не намираща своето място в нейното време.

Джули Фостър разказва за нея: “Тя търсеше отчаяно чиято и да е любов. Понякога идваше у нас по сред нощ и ме молеше просто да я прегърна. Беше много тъжно.”

Когато Джия е на 18 години прави една от най-известните си фотосесии с фотографа Крис фон Вангенхайм „Момичето зад оградата” по заявка на Вог. Джия е зашеметяваща – гола и дива. Тогава гримьорката Санди Линтер я подготвя за сесията, а по-късно се включва и самата тя. Джия се влюбва в нея. Двете стават любовници и любовта им е силна и разтърсваща. За тази любов разказва Стефан Фред; “Джия беше привлечена от Санди Линтер. Те двете започнаха връзка, която стана обсъждана тема в модните среди. Но Санди не беше сигурна, че може да се справи с хомосексуална връзка.” Санди се опитва да й помогне да откаже наркотиците, но Джия се връща към тях отново и отново. Накрая на Санди не й достигат сили да се бори и я изоставя. Следващото нещастие, което я сполетява е смъртта на нейния агент и близка приятелка Вилхелмина. Вилхелмина Купър умира от рак на белите дробове. Джия е обичана от света и сам сама. Изоставена, самотна и безпомощна. Най-добрия й приятел стават наркотиците. Хероинът през 70-те и 80-те е бил „лъскав наркотик”, тя първоначално го пуши, в последствие започва и да се инжектира. Един отчаян вик за помощ, опит да избяга от действителността. Най-красивата и най-тъжна жена в света. Джия започва да ходи на фотосесии дрогирана, да прави секс за пари, с които след това си купува наркотици и се дрогира отново. Това започва да й личи, белезите от спринцовки по ръцете й се прикриват с грим, неадекватна е и слаба.

За нея единственото важно по онова време е да си вземе дозата хероин. На фотосесиите тя изпада в истерия, заспива или излиза безпричинно. Септември 1980 година напуска агенцията на Вилхелмина и подписва договор с агенция „Форд”. Там не успяват да изтърпят своеволията й и зависимостта й от хероина и я гонят.

Джия влиза на лечение в клиника, за да лекува зависимостта си от наркотиците. По време на престоя си в клиниката се влюбва в 20-годишна студентка. Излизайки от книниката е арестувана за шофиране в пияно състояние. Ново разочарование я кара да открадне от близки и роднини и да се върне отново към хероина. Заживява в близки и приятели. Записва се отново на курс за лечение. Той не продължава дълго, защото разбира, че фотографът Крис Фон Вангенхайм е починал в автомобилна катастрофа. Вангенхайм е бил неин близък приятел и самотата взема отново власт над живота й. Заключвайки се в банята отново взима хероин.

Връща се в Ню Йорк след години зависимост с нов опит да победи хероина. След поредния си престой, Джия излиза решена да се стегне и да вземе живота си в ръце, да върне предишната си слава. Иска да се завърне в модния бизнес и подписва договор с агентката Моник Пилар, когато е на 21 години. Всички обаче са песимистично настроени, никой не вярва, че Джия се е излекувала и се променила. Затварят й доста врати, докато Франческо Скавило, който винаги се е възхищавал на красотата й не я снима за един брой на Космополитан. Това е последната й корица, на която ръцете й са скрити под роклята, причината за която са белезите по ръцете й.

Джия е зависима, за нея хероинът е любовта, която не й достига в живота. Хероинът е приятел, семейство, любовник. Той е всичко, от което се нуждае душата й. Тя е слаба, няма сила да се бори. Сама е от малка, загубила обичта на майка си, неразбрана от баща си, изоставена от Санди, загубила Вилхелмина, Вангенхайм. Тя има само хероинът. Той й дава онази топлота, спокойствие и обич, която й липсва в живота. Не може да се откаже, защото реалността е жестока, студена, алчна и егоистична. А тя обича всички и просто иска да бъде обичана. Мести се при своя любовница – Рошел, в Атлантик сити, но отношенията им са колебливи и нестабилни. Джия затъва още по дълбоко в света на наркотиците.

Отново влиза в клиника за лечение на зависимостта си от дрогата, този път с помощта на семейството й. След няколко месеца престой и възстановителен период тя излиза, отново решена да си върне живота. Започва работа като касиерка и продавачка на дънки в магазин. Живее във Филаделфия, където й помага майка й и тя отново става част от живота й. Скоро след излизането си от клиниката, Джия изчезва и започва отново да се снима. Спи с непознати мъже за пари, за да се снабди с наркотици и е изнасилена няколко пъти. Внезапно се разболява и майка й я завежда в болница.

Налага се да бъде приета, където да установят причината за болестта й. След обстойни прегледи, лекарите установяват, че причината за болестта й е СПИН. Това е шок за нея. Болестта е разяла тялото й. Уплашена, по-безсилна от всякога, Джия иска да сложи край на всичко. Майка й е постоянно при нея, не допуска никой друг, заобикаля я с грижи, но късно. Състоянието й се влошава и се налага да я включат на командно дишане. Малко след това, Джия отива в друг, може би по-добър свят. Умира в 10 часа сутринта на 18 ноември 1986 година от СПИН. На 26 години, млада, с погубена красота. Когато лекарите вдигат тялото й от болничното легло, гледката е ужасяваща. Вредите, които СПИН-а и наркотиците са нанесли на тялото й се виждат повече от ясно. Страшната гледка, която се появява пред очите им е, че месото й се свлича буквално от кокалите. Най-красивата жена умира така, както усеща душата си-разядена.

Никой извън семейството й не разбира, че тя умира. Никой, защото в онези години семейството й запазва мълчание. Тя е първата жена, която умира от СПИН. Първия световен супер модел и пирвата жена, която умира от СПИН.

Дали красотата върви ръка за ръка с тъгата?

1998 година излиза филмът „Джия”, в който главната роля изиграва Анджелина Джоли. Филмът е направен по разкази на хора, които са я познавали и са били близки до нея, по дневниците й и разкрива истината за Джия пред света. Истината, която всеки разбира по своя начин и истината, чието тайнство може би никога не бихме разгадали.

Джия-болка и красота, това е достатъчно. Това е историята, която докосва. Това е истината за красотата. Истината за света, който винаги е бил жесток към красивите. Светът, който е жесток към всички и живота, за който трябва да се борим със зъби и нокти.