Официални рокли инспирирани от Бел Епок

В края на XIX и началото на XX век, модата в Европа се променя. Стилът е наречен Бел епок (Хубава епоха, от френски) или Едуардиански стил. Този културен период е характерен с интензивното развитие на изкуството и технологиите между 1890 – 1914 година, понякога определян като „изгубен рай“. Българската мода не се различава съществено от тази в Европа. Силуетът, използваните платове и материи, представянето на дрехата според определено събитие са еднакви. Благородството и високата култура са основен елемент на Бел епок в Княжество България, като висшето общество се вдъхновявало от балета, операта, поезията и изкуството.

Модата на Бел епок виждаме в облеклото на чуждестранните предприемачи и специалисти, консули, търговци, които контактуват и пътуват в целия свят, български интелигенти, завършили образованието си в чужбина. Българите посещавали Чехия, Румъния, Швейцария, Австрия, Франция, Германия, Италия и Англия, за да си купят ново модно облекло и бельо, или да вземат каталози с последните модни тенденции. Но безспорният законодател на модата е Париж, където били известните тогава магазини „Самаритен“, „Бо Марше“, „Паризиен“ в Лувъра. В модните журнали се представяли най-новите облекла, изработвани от модните къщи: Чарлс Уърт, Пол Поаре, Lucile /лейди Дъф-Гордън/, сестри Кало, Ланвин, Ребо, Мадлен Вионе, Жак Дусе, Мариано Фортуни и други.

Произведения на модерните тогава български художници, перфектно улавяли духа на Бел епок, в живописта, портретът, пейзажа и реалистична сцена от съвременния живот. Примери за това са „Портрет на Зафирка Йорданова“ от Йордан Кювлиев, Иван Мърквичка с „Деца похапват грозде“, Владимир Димитров-Майстора със „Студия“ и много други. Освен индивидуалната, портретната и светска живопис, също така познато в България е салонното изкуство, аристократичният жанр за подобен тип портрети, бързо се възприема и става изключително популярен сред заможните и благородни фамилии.

Европейският архитектурен стил „Modern“ и „Jugendstill“, представляващ „модерност“, „новост“, „антитрадиционност“ и „младост“, е възприет в новата градска архитектура, строена в годините около 1900 г. Архитектите завършили и реализирали се в Българската архитектурна среда са Петко Момчилов, Наум Торбов, Никола Лазаров, Антон Торньов, Йордан Миланов и Пенчо Койчев, основоположници на стилът в България.

В годините на Бел епок настъпва всеобщо въодушевление от новия, мечтателен свят, в него има нежност, светлина и благородство. Облеклото при младите дами следва европейската мода. Отличителен за годините е силует с много тънка талия, който придава на фигурата S – образна форма или силует на гълъб. За да се постигне това е помагал корсетът „представлява твърде сковаващ скелет от метални или дървени пръчки, облечени в плат. Той стяга жените като в менгеме. Това е чудовищна броня“. През 1912 година, когато революционно настроените млади отхвърлят корсета, той вече се прави от еластична материя. Изключително интересно е, че в началото на XIX век дендита и военни също използвали корсет, за да изправят стабилно фигурата си и да й придадат високомерна поза, съчетана с тънка талия и по-добри пропорции. Тази тенденция в съвременната мода е претворена в световноизвестните сюрреалистични корсети на Mister Pearl.

Дамският официален костюм в две части, бил ушиван от вълнен плат, шевиот, кадифе, жакард, а през летните месеци – памук, лен, муселин и моаре. Дамите носили стилно вталено сако с буфан и дълги до земята поли. Яката, джобовете или част от предницата са деликатно апликирани с декоративни елементи в стил Ар нуво. Ризите които дамите носили под сакото с 3/4-ти ръкав, били избирани в различни светли или тъмни цветове. Гарнирани с ръчни и фабрични дантели, с кордели, къдри, волани, рюшове, плисета, с фестони, с „английска бродерия“, с „ажури и ръчно везане“. Младите дами закупували естествени платове и копирали известните Виенски ленени ризи с ръчни шевици (Handarbeit), украсявали ризите като използвали ръчно изплетени или купени от галантерийните магазини дантели, апликации, панделки и ширити, ушивани на ръка или с машини. Високите яки са обичайни за ризите носени през деня, но за вечерно официално събитие те обличали красиви дълги рокли с дълбоко квадратно или обло деколте, съчетавани с много фини бижута.

Официалната вечерна рокля е направена от пластове фина дантела, украсена с бродерия от естествени конци, в съчетание с изкуствени метални нишки, вискоза и акрилни влакна. Носените накити и бижута, били семпли и наподобявали бродерия или дантела. Формите в бижутерията са вдъхновени от френският Версайски стил – гирлянди, панделки, лавров венец, завързана папийонка, две висулки, декоративен лък или класически орнамент, листа и т.н. Били изработени от платина, злато или сребро. След 1905 г. освен диаманти и кристали в бижутерията се инкрустират цветни скъпоценни камъни. Официалният тоалет е съчетаван с невероятни и приказни аксесоари. Огромни шапки, богато украсени с птици, букети с цветя и дори цели овощни композиции, дантелени чадърчета през лятото и маншоните през зимата, дамите задължително поставяли нежни ръкавици и малки кокетни чантички. Обувките през Бел епок са напълно иновативни, за направата им се използвали индустриалните нововъведения – найлон, машинна изработка (Louis heels, Paul Poiret „Le Bal“).

В България официалния костюм при господата в периода от 1900 до 1910 година, бил изключително суетно избиран. Мъжът възприема европейската мода, той се превръща в джентълмен, денди или франт. Не толкова буржоазно, а по-скоро чрез облеклото и костюмът, младите изявявали своите намерения и интереси, начетеност и стремеж към развитие, благоденствие. Нововъведения в официалното облекло – сако и панталон от качествен и скъп плат, цилиндър бомбе, нагръдници, вратовръзка, украсена с игла, папийонка, тънка черна лентичка или мъжки копринен шал, ръкавели и аксесоари – джобен часовник, копчета за ръкавели, лула или пура, специален бастун и шапка за излет. Облеклото е разделено на елегантно дневно и официален вечерен костюм. Мъжките сака били с богато разнообразие в силует, закопчаване и дължина. С представителен костюм мъжете комбинирали различни видове официални обувки, според френската или английската модна тенденция.

Много елементи от Викторианския костюм /1837–1901г. / и стил, се запазват в годините на Бел епок. Викторианската епоха е вдъхновение за много стилове в съвременната мода. Висша аристократична мода се съчетава с варварски или защитни /броня/ елементи, в деструктивен или постдраматичен стил. По-консервативни или апокалиптични, това са стиловете: Готик Лолита, Висша мода – Dark Victorian Gothic, фантастична мода или „Стиймпънк“.

Съвременни филми в темата на Бел епок са: „Моята прекрасна лейди“, „Анн от „Зелените покриви“, „Титаник“, „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Шери“ (Cheri) „Изгубеният принц“, „Мари Кройер“, „Невероятните приключения на Адел Бланк-Сек“ и други.

Модата от периода Бел епок, винаги е била вдъхновение за Висшата мода, която познаваме днес. Бални облекла, булчински рокли, официални костюми и прет-а-порте. Известни модни дизайнери пресъздават този красив стил: Кристиан Лакроа есен/зима 1988; Йоджи Ямамото пролет/лято 1998 и 2005г.; Кристиан Диор есен/зима 1997 година, Александър Маккуин зима 2006; Velda Lauder „Пурпурно Сърце“ , Monique Lhuillier есен/зима 2014; Roberto Cavalli есен/зима 2014; Лидия Стоянова и Ясен Самуилов „Космически бръмбар“ пролет – лято 2013г. във Викториански стил, и много други.