Spisanie.to

Анорексия и мода – част II

За да се вместят в тази такава ужасяваща статистика, моделите доста често прибягват до крайни мерки. Всички сме чели за моделите, които се тъпчат с хартия или топчета памук, пушат прекалено много и приемат кокаин, за да бъдат слаби, да не изпитват глад и да дефилират на модния подиум. Всичко насочено към притъпяване на глада бива използвано като средство.

В това число се включва вземането наркотици като кокаин, който ускорява метаболизма и притъпява глада, както и използването на хормонални инжекции, които ускоряват обмена на веществата. Тези и още много други методи са сред арсенала, използван в борбата срещу наддаването, тъй като за надебеляване и дума не може да става.

Бившата шефка на Вог Австралия, Кърсти Клемънтс, споделя в едно от интервютата си, че редакторите на списания доста често биват обвинявани в използване на Фотошоп, за да намалят реалните размери на известните личности, така че да изглеждат добре. Докато със снимките на моделите обикновено се случвало обратното.

След всичко казано дотук, неминуемо бихте се запитали каква ли може да е целта на дизайнерите, за да използват прекалено слаби модели? И защо умишлено вредят, вместо да помагат? Предположенията и отговорите отново са не малко. Като се започне от това, че дрехите изглеждат по-добре на слаби модели, защото извивките на моделките измества фокуса от дрехата към самите момичета и се стигне, до пари.

Имуген Джоунс много добре обяснява във своята книга, защо дизайнерите предпочитат да правят малки размери дрехи. Първо, това е обвързано с цената на платовете. За да се направи дреха размер 16 (британски размер) би струвало двойно повече, отколкото да се направи размер 8. И второ, обяснява той, търсенето на големи размери не е толкова голямо. Модата е един омагьосан кръг, дизайнерите не произвеждат големи размери, следователно момичетата се чувстват прекалено дебели, за да следват модата и да купуват дизайнерски дрехи.

Друга ужасяваща статистика пък ни показва, че модните агенти търсят “таланти” в клиниките за хранителни разстройства. Това стана ясно след смъртта на Сара Хюстон, в Стокхолмската болница по хранителни разстройства. Тогава лекуващият й лекар споделя в интервю, че модни агенти чакат пред болницата им, опитвайки се да “зарибят”, някоя от пациентките. Можете да си представите, какво е усещането да убеждаваш почти умиращо от глад момиче, казвайки й, че има прекрасно слаби крака.

Очевидно е, че модната индустрия разпространява образа на недохранени модели, които отговарят на техните изисквания. И докато много дизайнери и агенции отричат да знаят за проблемите с хранителните разстройства на моделите, със сигурност забелязват слабите им тела, когато се явяват по кастинги и биват отхвърляни под претекст, че са “прекалено дебели”, за да участват.

Добрата новина е, че вече има закони (поне в Израел), които предпазват моделите от възможността да се разболеят от анорексия, както и да имат нереалистични мерки. Законът се отнася за Body mass index (BMI), който при моделите не трябва да пада под 18,5. В него се казва, че модел с такива мерки не може да бъде нает на работа, ако изрично не е потвърдено от доктор, че здравословното му състояние е добро.

Ние вярваме, че ако навсякъде по света се приемат такива закони, разболелите се от анорексия ще намалеят значително. Също така, това ще помогне на младите момичета да разберат, че не трябва да са анорексично слаби, за да се чувстват и да изглеждат като супер модели.

Силвия Василева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор