Облеклото като комуникация

Модата е една обширна, интересна и многозначна тема. Модата присъства навсякъде около нас. Тя е в гардероба ни, в дома ни, в храната ни, в питиетата, които избираме. Модата по своята същност и необятен сбор на понятия, тенденции, дизайнери, модели, материали и идеи и е много широка тема. Затова ще се насочим ясно и конкретно към дрехата, която е не по-малко всеобхватна и многозначна.

Дрехата е много повече от обработена материя, която зашита е придобила форма, цвят и на която са щампирани символи, картини, лица, анимационни герои и т.н. Дрехата е невербална комуникация; разговор без думи, текст, който ние предаваме на другите, а те го възприемат, четат и възпроизвеждат.

Тя предава данни за човека, свързани с неговия пол, възраст, социален статус, географско разположение, собствена идентичност, индивидуалност или групова принадлежност. И не само тя, а всичко, което води до изменение на човешкото тяло – прическа, татуировки, козметика, парфюм, аксесоари.

Повечето групи професионалисти или специалисти в дадена сфера имат официални или неофициални униформи, като например – пожарникари, лекари, полицаи, военни или моряци. Те са лесно разпознаваеми и е достатъчен един поглед, за да разберем поне частичка от човека, с който се разминаваме.

Изборът на вида и особеностите на облеклото са проекция на личността и нейните индивидуални характеристики. Освен това по външния вид може да се различи социалната принадлежност на човека, религиозни характеристики или музикални предпочитания. Пример за това могат да бъдат различните субкултурни общности като рокери, хипита, растафари, металисти, пънк и други. Основните черти, по които ще разпознаем някои субкултури, са следните:

Движението „хипи“ се появява през 60-те години на миналия век, но това не пречи все още да има последователи. Хипитата се отличават с шарени дрехи, мънистени гердани, джинсови/ дънкови костюми, кецове или мокасини и дълги коси.

Пънк стилът се отличава с гребеновидни прически с разноцветни фризури. Пънкарите съчетават несъчетаеми знаци и символи, емблеми и цветове, гримирани до неузнаваемост, носят безопасни игли, вериги, кучешки нашийници, с които се водят един друг, бръснарски ножчета, дръжки от тоалетни казанчета и всевъзможни предмети, които са в разрез с морала и културата на обществото.

Целта на всяка една субкултура е да изрази себе си, идеалите, вярванията и убежденията си. Целта на всеки човек е същата, затова внимателно подбираме облеклото си, избираме цветовете, съобразяваме се с фигурата си, защото с цялото това лутане и прецизно преценяване всъщност се опитваме да кажем на света – кои сме ние. Дори човек да не се занимава с мода, модата се занимава с него. Дори когато реши да се облича не модно или анти модно, той отново ще бъде забелязан и различен.

В миналото по облеклото са се изразявали класовите различия на обществото и не е било възможно най-ниските слоеве да се обличат като аристокрацията. Днес обаче границите са размити. Благодарение на глобализацията можем да намерим всичко, което искаме и си представяме, дори реплики на висшата мода на достъпни цени. Днес сме свободни да изразяваме себе си и индивидуалността си във всяко едно отношение.

Облечени с цветна риза, панталон и високи токчета, можем да подчертаем, че сме изискани, с хубава професия и приветливи. С маратонки, дънки и тениска показваме, че сме забързани, до някаква степен вяли, средностатистически хора.

Смесването на стилове, като съчетаването на кецове с къси панталони и бомбе, показва, че сме почитатели на поп музиката и сме способни да експериментираме с облеклото си. Облечени с черен клин, кожено яке с множество капси и вериги и големи платформи, показва, че сме почитатели на пънк стила и искаме хората, които ни виждат да се страхуват от нас.

Така че избирайте внимателно облеклото си, преценявайте правилно сигналите, които предавате на останалите, защото неслучайно е казано, че „по дрехите посрещат“. Вие преценявате дали ще изглеждате приветливи, приятелски настроени, вдъхващи доверие или всяващи страх.