Spisanie.to

Антон Терзиев vis-a-vis с изкуството

Той умее да се изразява чрез визия и форми. Чрез материали, текстура и цветове. Чрез лирика и проза. Антон Терзиев е от онези неизтощими генератори на идеи, чието био е непосилно да синтезирам в едно изречение.

Бих могла да ви го представя като талантлив български писател и художник, ама ще е някак безотговорно от моя страна. И доста половинчато.

Роден е през 1977 г. в София. Артистичният му път може да се опише сходно на немски аутобан – многолентов, но прецизно регулиран; свръх-динамичен, но не и хаотичен; вероятно не най-прекият възможен, но „пряк” в контекста на изкуството се равнява на скучен, лишен от експеримент и развитие.

Стартира с „Графика“ в Художественото училище „Илия Петров“, преминава през Националната Художествена Академия с магистърска степен по „Керамика“, докато не се изкушава от писането, късометражното кино и разработването на проекти за съвременно изкуство. Взимал е участие в изложби у нас и в чужбина с пърформанси, живопис, видеоинсталации.

Дебютът му на книжния пазар е през 2008 г. със стихосбирката „Никакъв портрет за художника“, последвана от сборниците с разкази „Ърбан йога за начинаещи“ (2009), „Местни герои“ (2010) и „Всичко е включено в цената“ (2012).

През 2006 год. списание Contemporary го включва в класацията си на 50-те най-бързо развиващи се международни творци, а през 2010 г. е удоестоен с Наградата за българско съвременно изкуство БАЗА.

Към момента поддържа блог и сайт за кино ревюта. Разглеждайки последния някак инстинктивно посягам към калкулатора за безобидна статистическа справка. И ей така стигам до прозрението, че виртуалната му видеотека вече е преминала юбилейната бройка 1500… Киноманите да ликуват! А ето и краткото ни интервю, на поканата за което Антон реагира мигновено и с непресторена готовност:

 

Какъв се чувства А. Терзиев по призвание?

Чувствам се (сравнително отскоро осъзнато) син на майка си и баща си, и на свой ред баща и съпруг. Призванието е, да правя това, което мога най-добре, по възможно най-добрия начин.

Занимавал си се с графика, керамика, живопис, различни визуални изкуства… Всъщност редно ли е да ги изреждам в минало време?

Многото умения в различни техники и медии не означават задължително повече послания, иначе цирковите артисти щяха да са в МоMA (бел.ред. The Museum of Modern Art). Скоро организирам нова изложба с обект, инсталация и живопис, движа и други арт проекти, така че в минало време е само дългата ми коса от гимназията.

А как се нави да пишеш?

Преди 10 години Йордан Ефтимов пусна в Литературен вестник разказа ми „ Те така и не се запознаха“. Хонорарът възлизаше на пренебрежимата сума от седем лева, но по-важното е, че с публикацията макар и за кратко впечатлих едно момиче. Казах си, явно го мога, просто трябва упорство. И се върнах за хонорара.

„Ърбан” + „йога” е супер готин контраст. Но все пак –  ърбан джунглата ли те вдъхновява повече или спокойствието?

Спокоeн съм, само под влияние на тема с достатъчно ток за нервната ми система. В пейзажа за съжаление, независимо дали е градски или не, задължително присъства букет с овце.

Кои са нещата, които правиш по-добре, когато си сам?

Светата троица: Четене, писане и гледане на филми.

Можеш ли да опишеш накратко героите в последната ти книга „Всичко е включено в цената” – какви са те като настроения, емоции, възгледи…?

Представителна извадка за медия-сапиенс. Привидни непукисти, с изместен към умереното себеопознаване център на тежестта. Разбити, но не разбъркани. Борещи синдрома на хроничната умереност. Често противоречиви и саморазрушителни, но винаги неоромантични. Продължителността на живота им (на възгледите) зависи от това дали ще разширят нечии зеници.

Писането социално или анти-социално занимание е?

Писането е съставяне на завещание под погледа на читателя-нотариус. Харесва ми да мисля, че крайният резултат в изкуството и литературата е про-социален, че насърчава споделянето и провокира създаването на нови форми. Като система с отворен код, в която според таланта си, всеки се включва, с каквото и когато може.

Замислял ли си се е някога да напуснеш България? Не като турист, имам предвид…

Тук съм по силата на необходимост, обстоятелства и притеглянето на родословното дърво. Но освен липсата на възможности, кофти геополитическата ни локация и културните безобразия на региона не ме карат да се чувствам зле, напротив забавляват ме и ме стимулират. Човек така или иначе е сам независимо къде е.

Най-безсмислената книга, която си чел? Сигурно ще кажеш, че няма безсмислени, но то тогава най-скучната?

Най-безсмислената, е едно ръководство по Риторика, което ме остави с първоначалния ентусиазъм, а най-скучната, беше и все още е, „Речник на българския жаргон“. Обожавам речниците, но живият език явно не стига до БАН.

Като ти липсва вдъхновение, посягаш към…

Идеи не липсват, но решенията са кът. Мотивация намирам в няколкото души, които ме подкрепят.

 

Автори на снимки: Добрин Кашавелов, Галя Йотова

Магдалена Димитрова

добави коментар