Spisanie.to

Барак Обама – една горчива приказка

Тези дни се запознах с ключовите моменти от първия мандат на Барак Обама на поста американски президент. И тъй-като ние българите, все се равняваме по чужд аршин реших, че ще е интересно да разберете що за човек е Лидера на свободния свят. Какви са неговите цели, успехи и провали? Как изглежда той в ролята си на президент на САЩ?

Приказката започва от момента, в който Обама печели изборите за президент – тълпи от екзалтирани афро-американци с просълзени очи, благодарящи на Бога…

Не след дълго ПР-ите на президента разпространяват снимка на Обама, на която го виждаме как е качил краката си на бюро. Не си мислете, че президентът на САЩ се е разпищолил като нашенски политик. Не, важният детайл в снимката са протритите обувки на Барак Обама, аксесоар присъщ на един човек от народа.

Друга случка – президентът и неговите съветници дискутират държавни дела в Белият дом, напрежението в стаята се реже като с нож. Обама разведрява обстановката, като отива с лимузина до близката закусвалня, за да купи за себе си и колегите си по един бургер.

И преди да ме помислите за пълен фантазьор, ще кажа, че съм гледал тези паметни кадри, можете да ги гледате и вие по Ваясат Хистъри, филмът се казва „Барак Обама – Големите очаквания” (Barak Obama: Great Expectations). Сензационно филмче, сътворено от братята французи, не мислите ли?

Но нека се върна на сериозните неща. Първата благородна мисия на Обама след встъпването му в длъжност е да закрие Гуантанамо, защото се доказва, че враговете на Америка, които са затворени там не са третирани хуманно, а дори и са измъчвани по време на разпити. И тук идва първият провал – затворът не може да бъде закрит, защото обитателите му са опасни, а никоя щатска институция не би ги приела. Не ги искат и родните им държави. Така че Гуантаномо функционира и до ден днешен, но там не изтезават терористи.

Втората крачка на президента е да разведри отношенията между Израел и Палестина. Големият спор между двете страни е заради заселването на части от Западния бряг. Израел спира за кратко строителството в спорните територии, колкото да угодят на стратегическия си съюзник, но се получава малък гаф. Строителство е подновено при посещение на високо равнище на американски дипломати в страната. Този номер прилича на някакъв луд танц по острието на бръснача…

Афганистан. Доста време преди да гледам въпросния филм си спомням как Обама обещаваше да изтегли американските части от тази нещастна страна. Оказва се обаче, че и този ход не е възможен, защото реалната ситуация в държавата не го позволява. Напротив, положението е толкова критично, че се налага САЩ да увеличат контингента си в Афганистан. За Ирак не смея да отварям темата, защото е много дълга, а не искам статията ми да се превръща в новела.

Единственото нещо според мен, за което Барак Обама заслужава положителна оценка през първия си мандат е реформата в здравната система. Тези от вас, които са гледали филмите на Майкъл Мур, имат представа колко безчовечна е здравната система на САЩ. Ако не си застрахован и нямаш пари, можеш спокойно да си умреш (както в България). Тук Обама среща отпор от републиканци, демократи и от американското общество. Обвинен е, че изповядва комунистически идеи само защото смята, че всеки американец има право на здравно обслужване… След тежки дебати законът все пак е прокаран.

А с финансовата криза, безработицата и изправените пред фалит автомобилни корпорации, Обама и неговия екип не могат да се справят. Изглежда САЩ са е превърнал в гигант на глинени крака. Дали Америка има нужда от президенти идеалисти? След като държавата е управлявана в миналото от актьор (Роналд Рейгън), Джордж Буш Младши, Кенеди и Клинтън, известни с опасната си страст към нежния пол. Защо не?!

Не спирам да се чудя на хората, които бленуват Зелена карта и виза за Страната на мечтите. Мили хора, тази страна отдавна не съществува, споменът за нея пазят само старите ленти на Холивуд.

Поручик Ржевски

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :