Spisanie.to

Вера Мутафчиева

Световно признатата, отречена в България.

Това е съдбата на акад. Вера Мутафчиева, отишла си на знакова за българската история дата: 9-ти юни. Може би, когато на големите историци спре да им се живее, си избират подобен ден, за да си отидат или е поредната ирония на жестоката съдба.

В годината, в която почина Вера Мутафчиева навърши 80 години, но юбилеят беше подминат с лека ръка от държавните институции и гражданската общественост. А тя бе директор на Българския изследователски център в Австрия, член на институтите по история, литература и балканистика в БАН, Центъра за демографски изследвания и пр. Създаде най-добрите исторически романи в българската литература, исторически есета, събрали цялата мъдрост на българския народ, сценария за филма „Хан Аспарух“.

Автор е на революционни концепции за турската историческа наука, разглеждаща времето, в което Османската империята се е разпростирала по нашите земи и за българската историография, засягаща същия отрязък от време. Може би, я отритнаха, заради периода, в който работи?

Българският народ има къса памет и не помни изявленията на забележителната дама, която упорито винаги е твърдяла, че под натиска на комунистическата власт е избрала османистиката за свое поприще. След смъртта си и идването на комунистите на власт Петър Мутафчиев е обявен за монархо-фашист, а семейството му затъва в мизерия. Вера е трябва да прави лампиони и да ги продава в столичен магазин, за да се изхранва. Тогава тя е зависима, слаба и подвластна на тоталитарния натиск. Но се погрижи да се знае кой я тикаше към дъното през зрелите ѝ години. Уязвимостта си като девойка и целия си живот предвидливо описа в мемоарни книги, които бяха преиздадени преди няколко години.

За принудата да се откаже от българската средновековна история е споделяла и в телевизионни предавания от 90-те. В небезизвестния първообраз на съвременните сутрешни блокове „Добро утро“, водено от Александър Авджиев Вера Мутафчиева разкри тайната, пазена ревниво през ерата на комунизма, с риск за живота. Ако съвременниците мълчат, то архивите говорят.

Една от двете ѝ дъщери – близначки се самоубива, когато е на 30, възраст, при която силното изживяване от любовни или професионални разочарования, обикновено не води до взимане на суицидни решения. Майката мълчи за причините около смъртта на дъщеря си, но се усеща горчивината в думите ѝ. В интервю, поместено в книгата „Небивалици“, репортер засяга въпроса за нелепата смърт на Яна, но не получава отговор, а само молба да не пита.

Братът на Вера Боян е химик, отдавна емигрирал във Франция, виждайки съдбата на по-голямата си сестра. Проявил е благоразумието да се оттегли от врящия котел в Преизподнята на БКП, наречен: „политическа репресия“. Упорството на биологичната наследница на Петър Мутафчиев, продължител на бащиното дело, и носи само нещастия, които тя спря да преглъща и се оттегли завинаги.

Личността ѝ попадна сред 65-те портрета на известни българки, направени от сп. „Жената днес“, по повод 65-ия юбилей на изданието. И както винаги става, високата оценка дойде post mortem, защото едва когато някой си отиде безвъзвратно оценяваме значението, което е имал за нас. Та така и с нея. В статията, написана от Иво Беров се говори за лъжепатриотизма на критиците ѝ и за псевдоувлеченията на народа по историята, история за тамплиери, Светия Граал, масонски ложи и други спорни въпроси, засягащи миналото.

Каквото и да кажем за нея, ще е недостатъчно. Затова, нека почива в мир, но не и в забрава!

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :