Гениите и техните любовни истории

Какво всъщност представлява любовта? Наричаме я отживелица и детска игра, а някои дори я причисляват към вярата в призраци. Чувам, че вече все по-рядко се появява, трудно се различава и определено е застрашен вид. Дали се дегизира от страх да не изчезне или ние ослепяхме в желанието си да контролираме всичко, дори и емоциите си. Къде отиде Тя и трябва ли да сме гении, за да я намерим и оценим?!

Захващайки тази класическа и поетична тема, не предполагах, че понастоящем, за да я развия ще са ми необходими научни познания, изследвания и експерименти. Също като виден химик взех да смесвам елементи и да очаквам реакции, а проучванията ми показаха, че здравите съединения са все по-голяма рядкост. В момента любовта е по-актуална сред заглавията на книгите и известна по-скоро във филмовите сценарии. В днешната реалност явлението се наблюдава най-често в неопетнената детска душа, а за възрастните явно е необходимо да си абсолютен гений, за да я разпознаеш и оцениш!

Реалните истории за това човешко чувство трябва да ни вдъхновят и уверят в нейната правдивост, а неколцината смелчаги достигнали величието благодарение на нея, заслужават нашето внимание. Приятно е да открия, че най-гениалните мъже и жени преобразили света, също са оглупявали от любов. Добрите примери служат за доказателство на тезата, че любов съществува, просто е нужно малко повече кураж, за да повярваш и да промениш живота си. Всяко препятствие е преодолимо и всяка пречка се превръща в сила, стига да имаш подходящият човек до себе си.

Самата Мария Кюри – двукратна носителка на Нобелова награда, не е предполагала, че намирайки своята половинка, химичната реакция между тях ще промени облика на науката и историята. Тъй като по онова време университетът в родната й Полша не приема жени, съдбата изпраща младата Мари Склодовска в Париж, за да следва в Сорбоната. Търсейки лаборатория за своите изследвания девойката попада на симпатичния професор по физика – Пиер Кюри. След няколко отказа, заради носталгията по родината и семейството, Мари най-накрая осъзнава, че не би намерила по-подходящ спътник в живота и работата си.

Това се оказва най-доброто решение, което някога е взимала, защото невероятният тандем открива и допълва химичната таблица с два нови елемента – плутоний и радий, и обяснява радиоактивността на частиците. Въпреки постиженията им и възможността да патентоват откритието си, за да спечелят милиони, те избират скромния и отдаден на работата им живот. Мари казва: „Това откритие не е наше, а на света и трябва да остане така!“ След смъртта на своя любим Мадам Кюри се отдава изцяло на работата си и довършвайки съвместните им проекти, получава и втората си Нобелова награда, този път за химия. Е, редно е да се възползваме не само от откритието им, но и от примера, който техния съюз ни дава, а именно че двама души са напълно достатъчни, за да променят света.

Ако се зачетем в писмото на Бетховен към неговата „Безсмъртна любима“, ще открием всички онези трепети, въпроси и тревоги, които разкъсват влюбената душа. Написаното с молив писмо, състоящо се от 10 малки странички все още се съхранява в държавната библиотека в Берлин. Озаглавено „The Immortal Beloved“ (немски – „Unsterbliche Geliebte“), писмото е много известно и цитирано безброй пъти във филми, списания и книги. До днес не е напълно ясно към кого е било адресирано произведението, намерено след смъртта му, въпреки множеството предположения. Бетховен е бил известен с любовта си към много и различни жени, която навярно го е вдъхновявала в неговата гениалност.

През 1901г., преди Алберт Айнщайн и Милева Марич да се оженят, влюбените колежани предприемат романтично бягство до езерото Комо в Австрия. След почивката, Милева открива, че е бременна. По това време извънбрачните деца не са били рядкост, но въпреки това не са се приемали добре в обществото. Айнщайн не е разполагал със средства и работа, за да се ожени за Марич, затова тя се оттегля при семейството си и ражда тайно, за да не оронва репутацията му. По-късно от любовните писма между двамата става ясно, че е родила момиченце на име Лизерл, за което няма други сведения. Някои твърдят, че дъщерята на Айнщайн е починала, а други, че е осиновена и отгледана от приятелка на Милева. След сватбата им година по-късно, имат двама сина. Смята се, че част от своите успехи геният дължи на съпругата си. Когато се запознават тя е единствената жена в клас от шестима математици.

В писмо до свой приятел той признава: „За всичко, което съм постигнал, съм задължен на Милева. Тя е моят източник на вдъхновение, моят ангел, предпазващ ме от всички грешки в живота и в още по-голяма степен – в науката. Без нея не бих могъл да завърша каквото съм захванал…“ Твърди се, че Теорията на относителността е плод на общия им труд. Въпреки че се развеждат и Айнщайн се жени за братовчедка си Елза, през 1921 година той прехвърля на бившата си съпруга печалбата от Нобеловата награда за физика. Непосредствено след развода им, той пише на Милева: „Ще видиш, че аз всъщност ти оставам верен – през целия си път.“ – и спазва това обещание.

Никола Фламел се жени за Пернел – елегантна вдовица, малко по-възрастна от него и притежаваща малък имот. Тя е перфектната партия за него – жена, с която да живее в мир и хармония, и не само. За Никола, Пернел е стълб на доверието, жената, която винаги ще го подкрепя в неговото неубедително начинание, и цял живот ще пази тайната му. Заедно търсят Философския камък, а с малкото богатство, което успява да натрупа, помагат на бедните. Навярно нямаше да сме чували за Алхимика, ако бе срещнал жена, която да прекърши мечтите и стремежите му.

Ако попитаме геният на нашето съвремие Стивън Хокинг „Какво е любовта?“, той би отговорил „Надежда в безнадеждността!“. Красотата й се крие в простите неща и нейната роля е да бъде до теб, тъкмо когато ти е най-необходима. Неговата история е изпълнена с борба, мъка и успехи, подкрепени от твърдото убеждение, че любовта може да облекчи и най-тежките обстоятелства. Брилянтен човек, страдащ от ужасна болест, успява да надвие опустошителните й ефекти, благодарение на вярната си половинка Джейн Уайлд. Въпреки че след години се разделят, Хокинг не спира да вярва в любовта, и да изпитва благодарност към жената, която го е подкрепяла.

Няма нужда да търсим „Теория на всичко“, за да прозрем, че любовта е част от двигателната система на живота. Не може да се обясни с теореми, но самата тя обяснява всичко. Не трябва да си гений, за да почувстваш живота, необходимо е просто да бъдеш човек.