Spisanie.to

Интервю с младия дизайнер Евгени Петков

Евгени Петков: Обичам да колекционирам емоции

„За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, който има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх”.

Карлос Кастанеда

Животът е едно пътешествие! И като в същинско пътешествие се сблъскваме с трудности, незнание, изпитания, препятствия, любов, предизвикателства и мъка. През това пътешествие се борим, търсим, радваме се и плачем. Срещаме различни хора, съдби, истории и някъде в хаоса на пътя намираме себе си!
Лайфстайлът е начин на живот. Начин, който ние самите избираме. Животът, който човек избира. Затова с Евгени Петков си поговорихме за живота, душата, ценностите, таланта и труда в това пътешествие.
За това момче, което застана срещу мен с разхвърляните си мисли, блуждаещ поглед и очи пълни с ентусиазъм, и мъничко тъга, животът е едно въодушевяващо пътешествие. Леко разсеян, усмихнат и истински, той вдъхновява.
Забелязвали ли сте колко е вълнуваща непринудеността и искреността у хората? Евгени е точно такъв – един успял, талантлив, трудолюбив млад дизайнер, който е здраво стъпил на земята. Може би все още не е открил своето място, а може би е на точното място някъде по света.

Spisanie.to: Здравей, Евгени! Как си? Как върви животът?

Евгени: Много съм добре. Събудих се с настроение. Благодарен съм за още един ден, който имам на тази Земя и ми е приятно, че съм жив и нещата се случват.

Spisanie.to: Как и кога се зароди интересът ти към модата?

Евгени: Трябва да се върнем много години назад, може би двадесет години. Когато бях малък баба ми беше шивачка. Имаше кръпки и остатъци около шевната машина, след като тя изработеше нещо. Аз като малко дете започнах да си играя и да се интересувам. После усетих, че това е нещото, с което искам да се занимавам в моя живот и започнах да го следвам неотлъчно. Бил съм седем-осем годишен.

Spisanie.to: Знаем, че шиеш. Кое беше първото нещо, което уши?

Евгени: В момента не се сещам кое точно е първото нещо, което уших. Но започнах с деконструиране на дрехи от втора употреба. Купувах дрехи, разшивах ги, следвах кройката и ги префасонирах в други мои идеи. Иначе си спомням първата ми клиентка. Бях на 16 години в гимназията и тя си поръча кожена пола. Беше много трудно, но я уших и от тогава вече не ги броя и следя.

Spisanie.to: Разкажи ни за обучението си във Франция и Англия?

Евгени: Във Франция отидох по програма Au Pair, за да науча френски и ходех на курсове по дизайн. Курсовете не бяха някаква степен, но ми отвориха очите и ми показаха как действа системата във Франция. Въобще какво точно представлява професионалната страна на модата. След това реших да уча в Англия, тъй като Лондон е една от столиците на модата. Много космополитен град, хората са много отворени към всичко. Реших да специализирам в текстил, защото открих, че имам дарба да разработвам текстили. Животът ми следва някаква естествена нишка и нещата идват едно след друго. Разбира се с интервал между тях и с трудни моменти, но когато работиш здраво нещата се случват.

Spisanie.to: Продължаваш ли да се занимаваш с еко мода?

Евгени: Еко модата също е свързана с моето детство, тъй като аз произлизам от обикновено семейство без големи финансови възможности. Първоначално нямах пари да си купувам нови материали, и както казах използвах дрехи втора употреба, които прекроявах и ги правех като един нов артикул. Още тогава ми стана интересно и любопитно и в един по-късен период се запознах с моята менторка Абигейл Блан, която вече по-професионално ми даде насоки как да правя еко мода и се занимавам с това до ден днешен. Развивам се в няколко аспекта на еко модата, тъй като тя е много обширна и има различни техники, за да може да се нарече екологична. Аз най-често използвам рециклирани и сертифицирани материали, които са произведени без да имат негативно влияние върху природата – с по-малко вода, с по-различни техники на обработка на нишката и т.н

Spisanie.to: Какви са творческите ти планове?

Евгени: Преди много градях планове за година, две, три напред, но в един момент реших, че просто искам да оставя нещата да се случват и те започнаха да се случват. В най-близко бъдеще ще има онлайн магазин, чисто нов уебсайт, както и разширяване на бранда в страни като Австралия, Русия и Израел. Нещата стават по-мащабни. Иначе аз работя за една компания в Англия, която се занимава с коктейлни рокли и изискани облекла за специални поводи.

Spisanie.to: Подготвяш ли ревю или представяне в близко време?

Евгени: Тъй като ревютата са много скъпи за изпълнение, в последно време залагам на кратки видео клипове (fashion movies). Светът е прекалено динамичен, а клипът може да пътува през океана, докато модното ревю е обвързано с едно място. Смятам, че видеоклипът може да достигне до по-голяма аудитория и е по-добра алтернатива. До сега имаме направени два видеоклипа качени на моя уебсайт. Работили сме с италиански екип и за двата. Предстои ни трети с български екип.

Spisanie.to: Какво мислиш за модата в България?

Евгени: Много противоречив въпрос. От една страна съм обнадежден, от друга не толкова. Мода в България като понятие няма. Въпреки че през последните години, откакто границите на Европейския съюз и на света са отворени виждам, че има все повече млади хора като мен и като много други. Хора, които гледат, интересуват се и се опитват да променят рамката, в която е поставена българската мода. Обнадежден съм. Имам скептично мнение, но съм обнадежден за бъдещето.

Spisanie.to: Повечето хора днес гонят цели като пари, известност, слава. Ценностите някак са се изгубили, размили. Какво е ценно за теб?

Евгени: От няколко месеца съм в един преходен период и преосмислям ценностите в живота си. Нещата, които се случват и са ми се случили. За мен е ценно човешкото. Истинският човек без неговите маски и неговите игри. Просто човекът като човек – чист и искрен. Ценно със сигурност не е материалното. Ценен за мен е животът, възможността да бъдем себе си и да живеем живота по начин, по който ние сами определяме. Това е най-голямата ценност – свободата. Да сбъднем една или много мечти.

Spisanie.to: Животът е приказка с трагичен край! Какво искаш да направиш преди да достигнеш старостта?

Евгени: Да обиколя възможно най-много от света и да срещна възможно най-много хора.

Spisanie.to: Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да бъдеш запомнен?

Евгени: Със сигурност не е с работата ми. Работата ми никога не е била приоритет. Искам да бъда запомнен с това, което съм аз като човек, като личност, а не само с това, което съм като творец. Неизменно ще бъда запомнен с част от творчеството си, но аз искам да бъда запомнен като личност. Като човек, който сам определя живота си и живее извън общоприетите рамките и ограничения. Това, което аз съм като творец е различно от това, което съм като човек.

Spisanie.to: Уолт Дисни казва: If you can dream it, you can do it! Ти си постигнал една от най-големите си мечти! За какво още мечтаеш?

Евгени: Мечтая да намеря любовта (в разговора се прокрадва на пръсти някаква тъга, смесена с въодушевление). Истинската, непоправима, нереална, силна, вдъхновяваща, разтърсваща любов, за която пишат в книгите. Любов способна на велики дела. Като в приказките.

Spisanie.to: Изкуството е 90% труд и 10% талант. Какво загуби, за да получиш това, което имаш?

Евгени: Пропуснах много моменти с приятелите си, със семейството си. Спечелих много, но и загубих много. Не съжалявам, защото виждам, че си е заслужавало всички тези жертви. Всички проронени сълзи, всички загубени моменти и всички лишения, които съм претърпял, за да получа това, което имам днес.

Spisanie.to: Какво ти липсва?

Евгени: Любов! Има много хора, които са около мен. Хора, които обичам по целия свят. Невероятни хора, които ме обогатяват, но истинската, великата, силна, чиста любов, като чувство ми липсва.

Spisanie.to: Има едно общо между всички хора на изкуството и то е, че любовта е най-голямото вдъхновение! Какво място заема любовта в твоя свят?

Евгени: През годините си мислех, че кариерата е много важна. Мислех, че кариерата това съм аз, но осъзнах, че любовта е всичко, от което се нуждая. Всичко друго е пълнеж.

Spisanie.to: Всеки артист се вдъхновява от нещо. Роберто Кавали от природата, Галиано от историята. Къде намираш най-силното си вдъхновение?

Евгени: В пътуванията и срещите с нови хора. Аз съм непоправим пътешественик (щом заговори за пътуване очите му заблестяха и тонът му се промени, сякаш леко заигра гласът му и усетих ентусиазъм, щастие, възбуда) и когато не пътувам се чувствам зле. Чувствам се на дъното. Когато нямам възможност да отида някъде. Независимо дали в чужбина или някъде в България. Когато не пътувам се чувствам най-зле. Повечето пари, които изкарам харча за пътувания, за емоции. Обичам да колекционирам емоции, а не материални неща!

Spisanie.to: Кое е най-интересното място, което си посетил?

Евгени: Всяко място има своето очарование. В живота ми има две места, които са изградили личността ми и са ми повлияли много силно. Те са много специални за мен – Париж и Мароко. В Мароко самата обстановка ме накара да се почувствам по-различно, по-интересно и по-цялостно, завършено.

Spisanie.to: Щастлив ли си?

Евгени: Да!

Spisanie.to: Какво искаш да изразиш с дрехите?

Евгени: С дрехите и колекциите е на настроения… Искам да изразя различни неща. С мъжката си мода искам да изразя себе си. Моето желание за свобода и любов. С това експериментирам… Всяка колекция носи определени мои настроения, определена моя черта. Посланието всеки път е различно. Не мога да кажа, че е универсално и че всяка колекция носи едно и също.

Spisanie.to: Истината е най-невероятната история! Каква е твоята истина?

Евгени: Вярвам, че всичко е възможно и че силата е в нас. Ние сами определяме това, което сме. Извървях много дълъг път. Хората виждат резултата сега, но много малко хора знаят какво стои зад този лъскав свят, в който мислят, че живея. Борбата да бъда себе си и да получавам свобода. Това е моята истина!

Spisanie.to: Какво е очарователно?

Евгени: Всичко е очарователно. Една усмивка, един разговор, един изгрев, едно пътуване. Много неща могат да бъдат очарователни. Творецът, какъвто съм и аз, открива очарованието навсякъде. Аз забелязвам в себе си, че намирам все повече очарователното и красивото във всичко, отколкото негативното.

Spisanie.to: Има един израз „той има сърце за това”. Да имаш сърце означава много неща. Означава да имаш хъс, желание, сила, смелост и любов, за да дръзнеш да правиш нещо. Ти „имаш сърце да твориш”. За какво още имаш сърце? За какво има място в твоето сърце?

Евгени: Имам сърце да правя хората щастливи, да виждам усмивката им. Правя това и чрез работата си. За мен да направя някого щастлив е най-големият подарък, най-голямата награда. Тогава сърцето ми се чувства най-доволно. Когато накарам някой да се усмихне се чувствам добре. Дори когато някоя клиентка идва при мен да си поръча просто пола или блуза и остане удовлетворена за мен е една малка победа. Това съм аз – едно непрестанно търсене на щастие и на усмивките на хората. За това, че по някакъв начин успявам да ги направя щастливи дори за миг. Изваждам ги извън рамките, които сами си поставят може би за час или за повече, докато са с мен или моите дрехи и това ме прави щастлив. Аз им създавам спомени чрез дрехите си и надявам се хубави!

Spisanie.to: Умееш ли да виждаш различното, интересното и красивото в хората?

Евгени: Ако не умеех нямаше да съм това, което съм!

Spisanie.to: Какво първо забелязваш в човек? Какво може да те впечатли в някого?

Евгени: Винаги първо забелязвам усмивката. Ако човекът е усмихнат ме предразполага да разбера и да харесам повече от него. Ако няма усмивка – очите не ми казват нищо, тялото не ми казва нищо. Ако няма усмивка няма нищо.

Spisanie.to: Защо казваш, че изкуството е самотно занимание?

Евгени: Аз търся хармонията, опитвам се да я намеря, но напоследък се замислям за това, че творците са различни от масата. Техният живот е по-различен. Трябва да се лишиш от много, за да се отдадеш на изкуството. Няма как. Ако не се жертваш, няма как да постигнеш нещо. Това е моето разбиране. На английски има един много хубав израз: No pain, no gain!

Spisanie.to: Изкуството е емоция. Кога твориш? Под влиянието на коя емоция създаваш най-красивите си дрехи?

Евгени: Най-често това е свързано с пътуванията и запознанството с нови хора. Новите хора и новите места винаги ме инспирират за най-хубавите неща. Понякога дори една обикновена разходка из Ботевград или някъде другаде може да ме провокира. Но най-хубавите неща се получават, когато се запознавам с нови хора, и когато пътувам.

Spisanie.to: Искаш ли да отидеш в Африка?

Евгени: Да! Да! Да! Това ми е мечта. Мароко е най-близо до африканската култура и се надявам да имам възможността да видя повече. (Щом заговорим за пътувания целият блясва, променя се.)

Spisanie.to: Къде?

Евгени: Водопадите Виктория! (Мисля, че дори сърцето му смени своя ритъм, когато го изричаше и се отнесе. Може би се замечта за водопадите… Беше там, макар за миг.)

Spisanie.to: В целия вселенски хаос ти успяваш да изразиш част от себе си, от преживяванията си в една колекция. Трудно ли е да разкриеш част от душата си пред толкова много хора?

Евгени: Не е трудно от моя гледна точка. Трудно е за хората да разберат какво точно се разкрива в тази колекция. Аз влагам нещо от себе си във всяка колекция и не ми е трудно. Това е моят начин да комуникирам с хората, защото трудно мога да разкрия себе си пред друг човек.

Spisanie.to: Чувстваш ли се неразбран?

Евгени: Да! Светът, в който живеем е малко труден и има прекалено много граници. Понякога се чувствам абсолютно неразбран с това, което правя. Хората живеят в измислен, нереален свят. Създават си сами някакви граници и понякога моите неща им идват в повече. Моят начин за изразяване. Има го в България, има го и в Лондон. Има го, винаги го има. Въпреки че в Лондон е по различен начин, но го има. Тук е много директно и пошло. Няма как да бъдеш разбран от всички. Тогава се обезсмисля цялата идея на изкуството.

Spisanie.to: Писателите докато се научат да пишат добре и изградят своя собствен стил подражават на любимите си автори. Ти подражавал ли си на някого? На кого?

Евгени: Да. Винаги, когато една личност не е оформена в началото независимо дали е като творец или като човек тя подражава на някого, който много харесва. Но смятам, че постепенно съм се отърсил от тези неща. Личността ми заяква и се оформя като нещо, което си е изцяло мое откъм творческа и друга гледна точка. Да, подражавал съм на любими дизайнери, на любими хора… Мисля, че е нещо нормално и хората биха излъгали ако кажат, че не са подражавали на никого.

Spisanie.to: Абсурдите са единственото непреходно нещо! Обожавам Готие, защото винаги ме шокира и очарова. Понякога дори идеите му са толкова красиво абсурдни. Какъв е твоя абсурд? Какво абсурдно нещо искаш да направиш или си правил?

Евгени: Аз често правя абсурдни неща. Животът ми е пълен с абсурди, но пък абсурдите дават един различен заряд. Правят животът интересен и различен (усмихва се).

Spisanie.to: Умът на твореца има ли рамки, граници?

Евгени: Ако кажа, че няма никакви рамки ще излъжа. Всеки има рамки, дори творците. Дори най-големите творци имат някакви рамки. Независимо дали те са в професионалната сфера, или в личния живот. И аз имам своите рамки. Забелязвам понякога, че творческото в мен се огъва под натиска на клиентите. И се боря с това. Мисля, че имам време да преобърна нещата и да премахна още рамки. Все пак съм само на 27 години. Имам още да разбивам рамки, граници и предразсъдъци.

Spisanie.to: Изпитваш ли жажда да експериментираш, да опиташ от всичко?

Евгени: Всеки ден! Това е нещото, което ме държи жив, което ме кара да се събуждам, което ме кара въобще да живея. Ако не експериментирам за мен животът няма смисъл. Представи си апаратът в операционната, който отчита ритъма на сърцето, и когато линията остане права, тогава личността и човекът умират. Аз се старая в моя живот всеки ден да има някакъв експеримент, да има някакво движение и нещо, което се случва. Да има реално живеене, а не просто чакане и задоволяване на физическите потребности.

Spisanie.to: Какво искаш да кажеш на читателите?

Евгени: Бъдете себе си, борете се и експериментирайте!

Мисля, че най-точната дума, с която би могъл да се опише Евгени е – СВОБОДА!
След няколко часа, прекарани в разговори и приятно надприказване не бих могла да избера по-подходяща дума за него. Пътуванията, посещаването на нови места, запознанството с нови хора го изпълват. Дават му това чувство на свобода и независимост, което никое друго преживяване не може да му даде… дори и любовта. Любовта е свобода, но любовта е и отговорност.
Неговата личност ме докосна, защото е толкова земен и същевременно толкова умен и талантлив. Приветлив, усмихнат и малко притеснителен… Просто човек!
Нека България се научи да цени своите творци, защото губим много, много! И това е толкова тъжно. Толкова е тъжно, че април, той вече ще бъде в Лондон и може би ще шие за кралицата! Желая му го от сърце! И нека продължава да бъде себе си, защото всичко е временно. И ние сме временни.
Разгледайте малка част от вдъхновяващите му модели в галерията към статията!

Деница Гогова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор