Spisanie.to

Ирина Бокова – стил, финес, класа

Това са трите епитета, които най-точно охарактеризират Ирина Бокова, генерален секретар на ЮНЕСКО. Имах честта да видя отблизо първата дама на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, при посещението ѝ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, по време на което удостои с академични титли част от преподавателския състав на университета.

Преди церемонията Бокова разказа накратко за дейността си на ген. секретар и напомни за задълженията на България по опазване на културното ѝ наследство. Първата българка, заемала толкова висок пост в историята на комитета, беше видимо развълнувана от срещата си с нас. Изненадващо, се оказа стеснителен човек, но богатия ѝ опит помогна да овладее напрежението.

Излишно е да споменавам за изключителната ѝ ерудиция и вродено чувство за такт, които притежава и демонстрира при всяка публична изява. Характерният стил при комуникацията с хората се дължи както на добрата семейна среда, в която е израснала, така и на високото образование, получено в реномирани учебни заведения.

Именитата ни сънародничка е дъщеря на Георги Боков и сестра на Филип Боков. Бащата е запомнен като главен редактор на „Работническо дело“ и висш функционер на БКП, а синът върви по неговите стъпки, заемайки последователно постовете: секретар по координация на посланията в екипа на Георги Първанов (2003-2005), началник на кабинета Станишев (2005-2008), посланик на България в Словения (от 19 септември 2008).

Ирина завършва английската гимназия в София, дипломира се в Института за международни отношения в Москва, също както брат си учи в същите училища и има 6-месечна специализация в университета „Мериленд”. Участва в кабинета на Жан Виденов, заемайки поста зам. външен министър, а след това се кандидатира за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов. Маразов е безспорен авторитет в областта си, специалист по История на културата, дясната ръка на покойният вече проф. Александър Фол, наричан „баща на тракологията“.

Ако заедно с Бокова бяха спечели, вместо Петър Стоянов, убедена съм щяхме да се радваме на по-добро настояще и да очакваме наистина „светлото бъдеще“, както гласи прословутото клише от социализма. Но ние си избираме управниците и като че ли умишлено отбягваме високо образованите и елитарни личности, предпочитайки еквиваленти на селския цар Ивайло. Вероятно, като народ ни е нужно още много десетилетия да се извървят, за да започнем да ценим качествените си сънародници и сами да им проправяме път към върха, вместо да ги спъваме на всяка крачка.

„Социалистът с човешко лице“, както я нарича съперникът ѝ на президентските избори Стоянов, носи стигмата на своя произход и не се харесва твърде много в страната ни. Криворазбраната демокрация, доведе до неистово отричане на събитията, заключени в периода от 9-ти до 10-ти. Обществото ни се съпротивляваше на всеки кандидат издигнат от БСП, но кадруван в миналото от БКП. А това бе напълно излишно, но през 90-те никой не прозря, че „Столетницата“  разполага с неизчерпаем човешки ресурс от добре подготвени експерти, готови да излязат на политическата сцена, а съперниците на младата генерация социалисти са нищо повече от добре пребоядисани „червени“. Но настроенията в България не попречиха света да оцени качествата на сънародничката ни.

При избора за настоящия ѝ пост Ирина Бокова получи огромна подкрепа от българското лоби във Франция, обособено още във времето на първите емигрантски вълни от българи през 20-те и 30-те години на XX век. Тогава, както и в годините на комунизма, България „изнася“ лекари, артисти, учени, създаващи ореол около образа на страната ни, в очите на французите, демонстрирали неведнъж симпатиите си към нас. И съвсем обяснимо, ние им дадохме Паскин, Силви Вартан, Юлия Кръстева, завладяхме ги с гласа на Емил Димитров.

Но не всичко в семейство Бокови върви гладко и тъмното минало на някои от роднините на Ирина бе напът да провали най-важните за целия свят избори. Племенникът на лидера на ЮНЕСКО Георги Боков (младши) се оказа издънката в рода. Младият мъж беше стар познайник на родната полиция, която го разследваше за кражби на коли, преди катастрофа през 2011-та да отнеме живота и му и този на неговата съпруга Мария.

За щастие, животът за Ирина Бокова продължава и може би, най-доброто за нея тепърва предстои. Преди месец Николай Младенов обяви, че България ще издигне кандидатурата на Бокова за втори мандат на настоящия ѝ пост. Кой знае, може това да е началото на възход за страната ни, а дори и Бокова да се завърне у нас, то тя има потенциал да стане колега на Дилма Русев, измествайки от сцената част от родните политически недоносчета.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор