Spisanie.to

Кой не знае Данчо Йовчев, кой не е чувал за него!

„Става несериозно вече – спирам, връщам се… не става. Когато кажеш веднъж спирам… Или поне си мисля така на този етап.“

На 23 февруари, ден преди да навърши 40 години, легендарният български гимнастик ще приключи официално спортната си кариера.

Бенефисът ще бъде в зала „Арена Армеец“.

Над 7000 почитатели на Йордан Йовчев вече са закупили пропуска си за последното гимнастическо шоу на живата легенда. Искрено се надявам капацитета на залата да бъде запълнен, и да изпратим достойно този велик спортист.

Цената на билетите е между 10 и 15 лева, а приходите ще са в полза на развитието на детско-юношеската спортна гимнастика. Спектакъла ще продължи около час и половина, и в него ще вземат участие над 150 спортисти от художествената и спортна гимнастика, акробатика, скокове на батут и аеробика. Всички тях ще видим в едно малко по-различно и артистично амплоа. Включени са дори седемгодишни деца, които ще демонстрират уменията си в гореизброените дисциплини.

Сред участниците изпъкват двукратната олимпийска шампионка Сандра Исбаша, осемкратният световен шампион Мариан Драгулеску и носителят на отличия от последните световни и европейски първенства Александър Шатилов. Специално за случая се очаква да пристигне и световната шампионка на Италия с български произход Ванеса Ферари.

Естествено ще присъства и легендата Юри Чеки – италианският гимнастик с унгарски произход, който недвусмислено подкрепи Данчо Йовчев на злополучната олимпиада в Атина през 2004 г. Тогава съдиите грубо ограбиха нашия спортист и подариха златния медал на Димостенис Тамбакос.

По време на награждаването Чеки, известен като „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медала от големи състезания, игнорира напълно гърка, не му подаде ръка за поздрав, и демонстративно вдигна нагоре ръката на Данчо. На всички бе ясно, че Йовчев е истинският шампион, но медалът бе присъден на Тамбакос. Това е един от най-тъжните моменти, които българският гимнастик е изживявал. Сега, след толкова години, Данчо Йовчев се шегува със случилото се, но болката от несправедливостта още я има.

След като борбата и щангите значително отстъпиха позиции, а художествената ни гимнастика все още не може да достигне предишните върхове, това прощално шоу ще бъде и едно символично „на прощаване“ с успехите ни в поредния спорт. След 21 години изключителна кариера, Данчо Йовчев така и си остана бялата лястовица на българския гимнастически подиум.

Една птичка пролет не прави, но пък ни радваше, въпреки вече поуморените си криле. Дано като председател на федерацията по гимнастика да успее да постигне поне частица от личните си спортни успехи. Не искам да съм лош пророк, но е твърде вероятно на следващата олимпиада (друг е въпроса какво всъщност представляват съвременните олимпиади) българите да нямат призови класирания в който и да е спорт.

Това със сигурност не се дължи единствено на липсата на бази за тренировки и лошо финансиране. Просто липсват таланти, или пък талантите не искат да се занимават с професионален спорт. Или може би спорта вече не е това, което беше. Казват, че във време на посредственост се раждал таланта. Дано да е така. Бих добавила, че в ерата на интернет се раждат повече геймъри, отколкото спортисти. Дано да не е точно така.

Но да се върнем отново при последния мохикан на българската гимнастика Данчо Йовчев.

Роденият през 1973г. пловдивчанин изуми света с участието в поредната си (шеста за него) олимпиада в Лондон през 2012 година. Така записа своето име в историята на спорта завинаги. Въпреки че не взе медал, след поредицата от неприятни контузии българският гимнастик стисна зъби и изигра последното си съчетание на халки от сърце, за хората. Залата стана на крака и дълго аплодира нашият „Властелин на халките“. Аз лично го гледах с притеснение и затаен дъх.

Големия гимнастик изглеждаше така, сякаш бе готов да рискува живота си, само за да даде още една малка глътка въздух на спортната си федерация, и малко радост на сънародниците си. Когато приключи успешно и чаровната усмивка озари иначе поизмъченото му лице, си отдъхнах облекчено.

След като извоюва всички отличия през годините, само златния олимпийски медал остана недокоснат от Данчо Йовчев.

В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г. През същата година на Европейското първенство в Патра става европейски шампион на халки, европейски вицешампион на земя и европейски вицешампион в многобоя.

Не знам какво друго може да се каже освен Браво. Браво за това, че години изтръпвахме, слушайки българския химн на световни форуми, браво за скромността, браво за отговорността, браво за силния дух. Благодарим ти, Данчо!

Датата е 23 февруари. Часът е 19.30. Мястото е „Арена Армеец“. Спектакъла се организира и режисира от Калоян Лалев – Кайо и Вера Маринова-Аткинсън. Певците Орлин Павлов и Поли Генова ще „подгреят“ доброто настроение на присъстващите. Нека се съберем за да връчим нашия медал от аплодисменти на Йордан Йовчев. Той го заслужава!

Дани Динева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :