Лилавият цвят на музиката – интервю с Ирина Флорин – I част

Лилавият цвят на българската поп сцена – Ирина Флорин, се завръща с песен след повече от две години затишие.

Разговаряме с Ирина през юли 2013 г. след заснемането на клипа към песента й „Защо ти и защо сега“

Мег Коновска (Spisanie.to): Ирина, здравей! Ти тъкмо се връщаш от заснемането на новия си клип. Би ли разказала нещо повече за него?

Ирина Флорин: Като при всяко ново нещо, винаги съм въодушевена и екзалтирана, с адреналин… Много обичам да участвам във всичките процеси, включително и това да се снимам, но са ми много интересни самите процеси: самият начин на правене на осветление; самите локации, когато снимаме; стайлингът; гримът, който се сменя в зависимост от локацията; дрехата… След това ми е много интересен суровият материал, събирането на кадрите, грубият монтаж, последният монтаж, и така нататък. Въобще – много, много креативна професия е!

Spisanie.to: Значи ти реално участваш и „от двете страни на барикадата“, така ли?

Ирина Флорин: Аз клиповете не ги режисирам, но участвам в креативната част на нещата. Имам думата за грима; за начина, по който ще изглеждам; за начина, по който ще се държа; за състоянията, в които ще се представя.

Spisanie.to: А за самия сценарий на клипа?

Ирина Флорин: Повечето от клиповете, които снимам напоследък, нямат някакъв сюжет и сценарий, защото това изисква много хора, финанси – по-големи, и така нататък.

А иначе, в момента снимахме с група. Това е групата, с която тепърва ни предстоят концерти-лайфове – това са Жоро и Дани от „Остава“ (китаристът и барабанистът), също така и виолончелистката Илияна Георгиева, която е свирила много голяма част от челата и струнните инструменти в момента в моите песни и от последния ми албум, така че просто само пианистът в клипа беше гост – всички останали са хора, с които работя отдавна.

Spisanie.to: Значи да разбираме, че отново ще разчиташ на живата музика?

Ирина Флорин: Ами то няма друг начин вече. Няма нищо по-хубаво от живата музика. Примерно някой път да стават и фалове, да има някакви неща, които се случват по време на самия лайф – няма по-хубаво от това! Защото интерпретацията на живо ти дава възможност да пееш всеки път по различен начин една и съща песен; да я изразяваш по различен начин. Вярно е, че хората са свикнали да я слушат по един начин, но когато публиката те обича и харесва песните ти, тя е готова да те посрещне с всякакви други аранжименти и вариации.

Spisanie.to: А по принцип как посрещаш компютъризирането на музиката, като синтезатори и т.н.?

Ирина Флорин: Ами електронната музика е много голям жанр в поп музиката и няма поп музика без електроника. Друг е въпросът, че електронните звуци са семплирани от истински звуци, които обаче са направени да звучат в електрически пиана и разни програми. Така че няма нищо лошо в това, но тя трябва да се използва много опитно – да имаш опит да използваш електронните звуци и да имаш ухо да използваш истински звуци.

Иначе поначало записвам с много живи инструменти, с щрайх оркестри – предимно с квартети или с, да речем, единайсет човека (и такива песни имам). Живи барабани, жива бас китара, живо пиано… Общо взето, много рядко работим с такива електронни звуци, които просто няма в инструментите, за да обогатим аранжимента.

Spisanie.to: Подлагаш ли гласа си на компютърна обработка?

Ирина Флорин: Гласът няма как да не се обработи. Друг е въпросът, че има хора, които интонационно не пеят толкова добре, и тогава им помага компютърът. Аз този проблем го нямам, но се слагат например определени честоти и реверберация, или някакъв delay (забавяне)…

Това са абсолютно нормални неща, с които се работи върху гласа, за да може той да има някакъв модерен звук, защото музиката, която правим, не е чисто акустична, като да свириш на една китара и да пееш. Ако ти можеш да пееш, това не е проблем. Проблем е, когато не можеш да пееш, но разполагаш само с китарата.

Spisanie.to: Като цяло това звучи приблизително като напасването на яркостта и контраста при фотографията.

Ирина Флорин: Да, точно като ретуширането на фотографията! Някои хора прекаляват, други много деликатно пипват някои неща, защото има нещо много важно – че една жена докато има свеж и момичешки поглед и излъчване, тя би могла да се „пипне“ малко. Но когато погледът започва да се уморява и остарява, един филтър, който ще й изтрие всичките фини бръчици и някакви други мимически бръчки по лицето, седи доста гротескно и абсолютно неестествено.