Spisanie.to

Мики Рурк

Скандален и противоречив, но при всички положения безспорно талантлив, това е единственият по рода си актьор, сценарист и боксьор – Мики Рурк.

Носител на наградите БАФТА, Златен глобус и номиниран за Оскар за главна мъжка роля, той сякаш винаги пренася аурата си на непредсказуем и опасно-чаровен бунтовник на лентите, в които участва.

В Холивуд той е изградил слава на изключително надарен, но поради личните си пороци – непостоянен актьор, който обаче е оставил ярка диря във филмовата индустрия.

Филип Андре Рурк (както е истинското му име) е роден на 16 септември 1952 година в Ню Йорк, САЩ. Детството му е съпроводено от много перипетии породили се около развода на неговите родители.

В тийнейджърските си години той се фокусира главно върху спорт и по-конкретно бокс, като печели първия си официален мач на едва 12 годишна възраст. В началото на 70-те години, в последствие на няколко по-сериозни травми на главата, Рурк се отказва от бокса и започва да преследва своята актьорска кариера.

След поредица от роли в гимназиални пиеси, Мики Рурк получава първата си роля в пълнометражен филм и то в продукцията на големия Стивън Спилбърг – „1941”. Макар и малка, ролята предизвиква интереса на публиката и малко по-късно Франсис Форд Копола му предлага една от главните роли в „Рибка-боец”. Това слага и началото на кариерата на един бъдещ идол.

Последвалото превъплащение в превърналия се в масов хит „9 седмици и половина”, в който си партнира с една от най-високоплатените по онова време актриси – Ким Бейсинджър, му изгражда и репутацията на секссимвол в Холивуд. През 1987 година на екран излиза поредният му силен проект – „Ангелско сърце”, подкрепен от силното присъствие на Робърт Де Ниро. И до днес образът на измъчвания от вътрешни терзания частен детектив се признава от критиците като едно от върховите му постижения като актьор.

80-те години изглеждат като златно време за развитието на Мики Рурк във филмовия бизнес и сякаш всички врати са отворени пред него. Но с голямата слава идват и сериозните проблеми. Буйният нрав и проблемите му с наркотиците и алкохола, започват да оказват влияние на отношенията му с колеги от гилдията. Това прераства в изгонването му от редица проекти. Както самият той разказва в скорошни свои интервюта – „Това беше мрачен период от моя живот”.

В началото на 90-те години Мики Рурк опитва да съчетава кариерата си на актьор с тази на професионален боксьор. През това време той получава многократни наранявания по лицето, които налагат пластични операции за възстановяването му.

След близо 10 – годишно затишие и поредица от епизодични роли, през 2005 година режисьорът Робърт Родригез предлага на Рурк една от главните роли в предстоящия „Град на греха”. Това е шансът на талантливия актьор да се завърне отново на върха. Филмът се оказва касов хит, а Рурк е поздравен за прекрасното си изпълнение.

Но истинският му пробив идва с шедьовъра на Дарън Аронофски („Реквием за една мечта”) – „Кечистът”. В него Мики влиза в образа на застаряващ кечист, чийто живот е тръгнал надолу по спиралата на падението. Според феновете му, а и според самият него, това е най-искреното му превъплъщение до момента. За него той е награден със Златен глобус, награда БАФТА и номинация за Оскар за главна мъжка роля.

След поредицата от нови високобюджетни заглавия, сред които „Непобедимите”, „Железният човек 2” и „Войната на боговете”, можем да заключим, че Мики Рурк отново е намерил правилния път – а именно този нагоре.

Димитър Мишев

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :