Spisanie.to

Никола Тесла – Колорадо Спрингс и кулата Уордънклиф

Началото на края

 

През лятото на 1899 година, Никола Тесла отива в Колорадо Спрингс, за да проведе серия от тайни експерименти. Курортното градче в щата Колорадо е известно със силните си гръмотевични бури. Именно тяхната енергия цели да впрегне Тесла. Подпомогнат финансово от собственика на „Уолдорф – Астория“ – Джейкъб Астор, сръбският изобретател построява лаборатория. На любопитните репортери казва, че възнамерява да изпрати радиосъобщение от връх Пайкс до Париж за парижкото изложение през 1900 година, но плановете му са далеч по-смели.

„ Дойдох до заключението, че е напълно възможно с много малко изкачване да предам електрическа енергия през горния слой на атмосферата“

Експерименталната станция на Тесла е с плъзгащи се покривни панели, а на входа й виси табела с цитат от „Ад“ на Данте:

„Надежда тука всяка оставете“

В станцията е сглобен огромен трансформатор, известен като Бобина на Тесла. Над сградата е монтирана антена, висока 43 метра, на върха, на която има сфера от медно фолио. На разстояние 40 км. от станцията по нареждане на учения са забити в земята множество електрически крушки. Когато включва трансформатора, над постройката излизат светкавици с дължина над 30 метра.

Хората от градчето са ужасени – между краката им пламвали искри, конете получавали електро шокови удари чрез подковите си, а металните предмети били обхванати от студени пламъци. Въпреки паниката, която причинява на хората, експериментът дава резултат. Всички крушки светват. В крайна сметка Тесла недвусмислено доказва, че Земята е проводящо отрицателно кълбо. Експеримента завършва с „пълна тъмнина“ – Колорадо Спрингс остава без ток, а генератора на местната електрическа компания е запален и повреден.

Тесла продължава с експериментите си още шест месеца. Късно през една нощ се случва нещо необикновено. Тесла забелязва повтарящ се сигнал от монтираното устройство. Учуден предполага, че това е съобщение от Космоса. Дава изявление в местния печат, в което казва, че сигналът гласял „1.,2.,3.“ Пресата се шегува:

„Ако загадъчното „1,2,3″ е излъчено от Марс, както твърди Тесла, „те“ със сигурност имат отличен вкус, изпращайки го в Колорадо Спрингс“

Въпреки присмеха, сега вече е известно, че всяка планета излъчва радиовълни. Опитите в курортното градче дават много отговори на Тесла. Много от тях ученият така и не разгласява, защото са твърде опасни, ако попаднат в недобри ръце. Биха могли да послужат за психическо манипулиране на огромен брой хора, както и за предизвикване на изкуствени земетресения и климатични промени.

В началото на 1900 година Никола Тесла се завръща в Ню Йорк, и по-късно споделя:

„Принципът, който открих в Колорадо Спрингс, е удивителен. Това означава, че резултати, за които не е и мечтано преди, ще са възможни, при условие че се построи голямо съоръжение в съответствие с плановете ми. Усетете приближаващото вълнение“

През годината в която сръбският изобретател се завръща в Ню Йорк, още един известен откривател пристига в Америка. Гилермо Маркони има за цел да привлече инвестиции за своята нова компания в САЩ. Той подава и молба за патент за безжична телеграфия, но му е отказано, защото Тесла вече има подобно изобретение. По това време все повече се говори за безжична комуникация. Тази идея е особено привлекателна за един от най-влиятелните хора в света – Джей Пи Морган.

Той инвестира 150 000 щатски долара за построяването на кулата Уордънклиф. Желанието на Морган е да осъществява контакт с всички точки на света, както и да има връзка с корабите, които притежава. Тесла запазва за себе си идеята за предаване на безжична индустриална енергия и през лятото на 1900 година се мести в Лонг Айлънд.

Строежът на Кулата на мечтите започва. Проектът е мащабен. Височината на постройката е 56 метра. Този грандиозен строеж, съчетан с гения на Тесла, със сигурност би предал сигнал през Атлантика, но тук мащабността в мисленето на изобретателя му изиграва лоша шега.Тесла е изпреварен. През 1901 година Маркони предава прослувутата буква „s“ от Англия до Нюфаундленд. Тесла заявява:

„Маркони е добър човек, нека продължава – все пак той използва седемнайсет от моите патенти“.

Постижението на италианския учен обаче напълно задоволява Морган. Индустриалецът решава да не харчи повече пари за проекта на Тесла. Сръбският учен изиграва и последния си коз, разкривайки идеята си:

„Това, което планирам, и което със сигурност мога да постигна, Г-н Морган, е не просто предаване на съобщения, а по-скоро предаване на електрическа енергия по целия свят. Една обикновена централа от 100 конски сили може да задвижи стотици милиони уреди.“

Джей Пи Морган не променя решението си. Всичко е въпрос на бизнес и политика. Индустриалецът отговаря – „Ако енергията се предава безжично, аз къде ще сложа електромера?“ – и спира финансирането.

Тесла продължава започнатото със собствени средства. През 1903 година хората от околността виждат явление напомнящо Северно сияние. Пет години по-късно в областта Тунгуска ще падне метеорит. Макар и недоказани, има теории за намесата на сръбският учен в тази история. Може би е провеждал някой от своите опити? Има данни, че е взимал книги с географско естество за Тунгуска област. Дали е дело на Тесла или не, факт е, че мистерията около събитията в района на река Подкаменная Тунгуска (територията на днешния Красноярски край, Русия) през 1908 година все още съществува.

Името на Тесла е замесено в много конспиративни теории, но за съжаление е заличено от много изобретения. Такъв е случаят през 1904 година. Патентът за радиото му е отнет и присъден на Гилермо Маркони. Това е повратна точка в живота на Тесла. Пет години по-късно Маркони получава Нобелова награда за изобретяването на радиото. С това Никола Тесла не успява да се примири. Заявява безпардонно – „Г-н Маркони е магаре“.

Започва съдебни битки, но за съжаление финансовото му състояние не е цветущо. От неговите патенти корпорациите печелят милиони, но той е разорен. Тесла изпада в депресия. Няколко години по-късно умират последователно Джейкъб Астор (1912 г., една от жертвите на Титаник), Джей Пи Морган (1913г.), Джордж Уестингхаус (1914 г.). Хубавите години в Европа (Belle Époque) приключват, златните времена в САЩ (Gilded Age) също. Светът е на крачка от война. Никой вече не инвестира огромни суми в изобретения.

Все пак лъч светлина проблясва за Тесла през 1915 година. Неговото име, както и това на Едисън, са фаворити за Нобелова награда. Нещо обаче се случва. Дали защото Тесла не желае да подели наградата с американския изобретател, или защото егото на сърбина е наранено от присъждането на Нобеловото отличие на Маркони, но в крайна сметка наградата е връчена на друг учен. Големите надежди са в историята. През следващата година Никола Тесла не особено ентусиазирано, и след известни колебания, приема наградата за принос в областта на електричеството – Медал Едисън.

Първата световна война е в разгара си, а сръбския учен изчезва от светския живот. Контактува единствено с гълъбите в парка. Смъртта на неговата приятелка (и предполагаема платонична любов) Катрин Джонсън през 1925 година е поредният тежък удар за изобретателя на променливия електродвигател. Тесла започва да се увлича по източните философии и будизма. Конструира машини за общуване с мъртвите. Отвъдното е поредната мистерия, която се опитва да разкрие. Твърдо е убеден, че живота не свършва след смъртта.

През 1931 година ученият празнува 75-годишния си юбилей. Получава поздравителни телеграми от много хора, включително от Айнщайн (чиято теория често критикува). Лицето му става корица на списание „Тайм“. Не са го забравили съвсем. Тесла се завръща от мрака с гръм и трясък. Прави демонстрация, която за пореден път смайва обществото.

Според статията на A.C. Greene от местния вестник“Сутрешни Даласки новини“, сръбският учен, имайки подкрепата на компаниите Пиърс-Ароу .Ко и Дженерал Илектрик, свалил бензиновия двигател от новият автомобил на фирмата „Пиърс-Ароу“ и го заменил със стандартен електромотор за променлив ток с мощност 80 к.с. (1800 об/мин) без нито един от традиционно известните външни източници да захранване.

После купил от местния магазин за радиочасти 12 електро лампи, няколко проводника и шепа резистори, и събрал всичките тези придобивки в кутия с дължина 60 см, ширина 30 см и височина 15 см, с две стърчащи навън пръчки с дължина 7,5 см. Закрепвайки кутийката зад седалката на шофьора, той издърпал пръчките и обявил: „Сега имаме енергия“. След това карал колата в продължение на една седмица, развивайки скорост до 150 км/ч.

Тъй като двигателят в колата бил с променлив ток без никакви батерии, тук възниква въпросът – откъде взема енергия? Тесла отговарял: „От етера около нас“. Хората започнали да говорят, че Тесла е безумец и няма начин да не се е съюзил със зловещите сили във вселената.

И до днес няма обяснение какъв принцип е използвал изобретателя. Ако нещата се бяха развили по друг начин, може би щяхме да разполагаме с вечен двигател. По-късно Дженерал Моторс правят опити, ползвайки част от технологията на Никола Тесла, да наложат електромобила като алтернатива, но все пак в ония години петролното лоби надделява, и Дженерал Моторс преустановяват производството му.

Може би е някаква реабилитация към гения на Тесла факта, че произведената от американската автомобилна компания „Тесла“ – Tesla Model S, е избрана за „зелена кола за 2013 година“.

Отново Ви връщам в трийсетте години на 20-ти век. Светът е пред прага на Втора световна война. Отново се заговаря за „лъча на смъртта“. Оръжието, което Никола Тесла е изобретил, е примамлива оферта за всички военни сили. Въпреки че в голяма степен става въпрос за недоказани и конспиративни теории, се спрягат версии че сръбският учен разделя чертежите на части, като пъзел, и ги предоставя на английското, канадското, американското и руското правителство. Тесла искрено вярва, че ако всички държави са еднакво добре въоръжени, няма да има войни.

През 1934 година сръбският учен става директор на проекта „Дъга“ в рамките на който по-късно, през 1943 година, се провежда Филаделфийския експеримент. В проекта участва и Алберт Айнщайн. Никола Тесла съзнателно забавя стартирането на експериментите, защото е наясно с последиците. Искал е да бъде сигурен на сто процента в ефикасността на всички уреди, за да се избегнат човешки жертви и щети.

Десет месеца след неговата смърт проекта е стартиран. На кораба „Елдрич“ е монтиран „генератор на невидимостта“ – базиран на теориите на Айнщайн и Тесла за електромагнетизма и гравитацията. На 28 октомври 1943 година военния кораб не само изчезва от радарите, а и се телепортира на 320 км. от Филаделфия в Норфолк, Вирджиния. Американският военен флот отрича да е имало такъв експеримент. Истина или конспиративна теория? Още една мистерия.

Доста е странно разминаването между твърденията за участието на Тесла в различни експерименти и финансовото му състояние по това време. Гореизброените теории ни убеждават, че до последния си дъх ученият работи над свръхсекретни проекти, а реално живее мизерно в скромен хотел, без никаква охрана, и умира съвсем незабелязано. Истината сигурно е някъде по средата, но никога не излиза напълно наяве.

На седми януари 1943 година Никола Тесла умира в стая № 3327 на „Ню Йоркър хотел“. Два дена след това го намират, педантичен и в последния си миг – с чисти бели чорапи и прилежно завит с бял чаршаф, със записки в ръцете. На погребението му присъстват повече от 2000 човека. Нобелови лауреати носят ковчега му. Кметът на Ню Йорк изказва съболезнования по радиото.

След над 700 патента и много революционни открития, Тесла се отправя към отвъдното доста неоценен и неразбран. Няколко месеца по-късно му е върнат патента за радиото, а единицата за магнитна индукция носи неговото име. След доста битки племенникът му Сава Косанович (тогава посланик на Югославия в САЩ), успява да отнесе част от документите и вещите на сръбският учен в Белград, където днес се намира музеят на Тесла. Предполага се, че голяма част от разработките на Тесла са иззети и засекретени от ФБР и ЦРУ.

Според една от камериерките в „Ню Йоркър хотел“, за голямо учудване на всички, в един сандък в стаята на учения, вместо тайни документи и схеми, имало само храна за гълъби. Единствените приятели на Никола Тесла в последните му дни. Черната котка в детството на сърбина е заменена от фикцията към белия гълъб.

Ако може да се обобщи живота на Властелина на мълниите – Никола Тесла, би било удачно да се перифразира заглавието на един филм, режисиран от един негов прочут съвременен полу-сънародник – Емир Костурица:

Черна котка, бял гълъб.

По средата остава един живот, посветен на науката и мечтите.

Дани Динева

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :