Никола Тесла – AC vs DC или Войната на токовете

Никола Тесла пристига в САЩ през 1884 година и веднага се отправя към дома на Томас Едисън. Американският изобретател е една от най–авторитетните личности в света на науката за своето време. Изпълнен с надежда и идеи, младият сърбин очаква с трепет срещата си с Едисън. Но още непристъпил прага на дома му, започват спънките. „Кралят на тока“ упорито отказва да го приеме.

Едва след като разбира, че младежът разполага с препоръчително писмо, Едисън склонява да го покани в дома си. В този момент му гостуват Робърт Джонсън (главен редактор на вестник „Сенчъри Мегъзийн „) и неговата съпруга Катрин. Тесла впечатлява всички с царствените си обноски и перфектния си вкус към облеклото. Подава писмо от директора на френския клон на „Едисън Машийн Уъркс“. То гласи:

„Това писмо служи да представи Г-н Никола Тесла“

„Драги, Г-н Едисън, познавам само двама велики човека. Вие сте единия, а младият Никола Тесла е другия“

Едисън е заинтригуван и пожелава да разгледа скиците на Тесла. В папката на младият учен има схеми на водна електрическа централа, електродвигател, самолет с вертикално излитане. Едисън разглежда с пренебрежение чертежите. Според него електрическият мотор за променлив ток е пълна глупост. Когато Тесла се опитва да обясни принципите на действие на системата за променлив ток, Едисън остава доста скептично настроен. Никакви доводи не са в състояние да го разубедят.

Никола Тесла обяснява как с неговата система ще бъдат спестени много разходи. С помощта на един генератор цял Ню Йорк би светнал, дори и предградията, докато на Едисън са необходими поне сто централи за да освети града, но не и периферията му. Самоувереността на младежа започва да дразни егото на американския изобретател.

Все пак Едисън е респектиран от ума на младия учен и го наема на работа. Цялата история завършва с пълно фиаско, най-вече за Тесла. Той прави значителни подобрения в лабораториите на Едисън, като в замяна на това са му обещани 50 000 долара. Едисън в крайна сметка не му изплаща и цент, казвайки, че това обещание не е нищо повече от американски хумор. Тесла е искрено възмутен и напуска компанията.

Налага му се да копае канавки и да се храни с каквото намери. Това продължава от есента на 1886 година до пролетта на 1887 година. Именно в една канавка го вижда Хайръм Браун, представител на „Юнион Телеграф Къмпани“, и му предлага да финансира изработката на системата на Тесла за променлив ток. Презентацията на електрическия мотор е посрещната с интерес, а Едисън се чувства все по-застрашен, и използвайки авторитета си, обявява откритието за непрактично и безсмислено. Инвеститорите логично се отдръпват и Тесла отново е затруднен.

На демонстрацията обаче присъства Джордж Уестингхаус – финансов магнат и председател на Електрическото дружество в Питсбърг. Самият той е изобретател и вижда бъдещето на електричеството в системата на Тесла. Години наред индустриалецът закупува патенти свързани с променливия ток и е убеден в ефективността му. Интересът на Уестингхаус към Тесла е голям. Богаташът предлага един милион долара за патентите на сърбина, добавя и по два долара и половина за всяка конска сила електроенергия. Договорът е сключен.

Системата на Тесла добива все по-голяма популярност. Благодарение на славата, връхлетяла ги след електрифицирането на международното изложение в Чикаго през 1893 година, Тесла и Уестингхаус печелят конкурс за изграждането на първата хидроцентрала на Ниагарския водопад през 1895 година (детска мечта на сръбския гений).

Това изложение става причина да се появи и най-прочутия пътепис в българската литература – „До Чикаго и назад“. Алеко Константинов е силно впечатлен от мащабите и колоритността на Колумбовото изложение (посветено е на 400 години от стъпването на Христофор Колумб в Америка) и най-вече от павилиона с електричество. „Друго нещо е отделът на електричеството. Тука и говедо да пуснеш, ще пощръклее от възхищение“- пише Щастливеца.

Томас Едисън обаче пощръклява от яд. Неговият постоянен ток (DC) отстъпва значителни позиции. На карта е не само гордостта му, но и доста пари. „Кралят на тока“ се заема със всички сили и средства да дискредитира системата за променлив ток (AC). Започва активна медийна кампания срещу Тесла и Уестингхаус. Прави демонстрации, убивайки животни чрез променлив ток.

Звучи налудничаво, но дори снима кратък филм, който документира смъртта на слон, ползвайки системата на Тесла. Нарежда на един от своите учени, изобретил електрическия стол, да замени генератора за постоянен ток с променлив. Нещастникът, осъден на смърт, умира в страшни мъки, а Едисън се възползва от ситуацията и прокламира този нов ток като твърде опасен.

Тесла и Уестингхаус се защитават усилено. На война като на война. Двамата канят доста имена от елита, за да присъстват на една от поредните демонстрации на Тесла, граничеща с шоу програма. Сред гостите се открояват оперният тенор Енрико Карузо, Джак Уилсън, Марк Твен, семейство Джонсън. Тесла иска да изчисти петното от името си. Това, че хората го мислят за екзекутор, не му дава мира. Успява да впечатли зрителите, доказвайки безопасността на променливия ток.

Една от легендите гласи, че когато хваща с ръка една от клемите на генератора, Катрин Джонсън самоотвержено слага дланта си на другата клема, за да го спаси. Когато свободните им ръце се докосват, лампите светват. Високото напрежение не ги убива. Телата им единствено стават проводници на тока. Постепенно враговете му се превръщат в поддръжници. Едисън е бесен.

Междувременно, в разгара на битките, изгаря лабораторията на сръбския учен. Тя се намира в съседство с тази на Едисън – на Пето авеню. Появяват се слухове, че американеца има пръст в пожара. Всичко е изпепелено, но сърбинът обявява, че може да възстанови по памет скиците си. Откритието на Тесла дава тласък на втората индустриална революция. Войната приключва в полза на променливия ток, но съдебните битки изцеждат финансово и двете страни.

Джон Пирпонт Морган е достатъчно умен да разбере, че компанията на Уестингхаус застрашава бизнес интересите му. Приятелските и бизнес отношения между Морган и Едисън през по-ранната 1892 година водят до създаването на Джениръл Илектрик. Богатият индустриалец разбира, че в крайна сметка бъдещето е в полза на променливия ток, и Джордж Уестингхаус се превръща в пречка за монопола му върху електричеството в САЩ.

След поредица от слухове на борсата акциите на финансовия покровител на Тесла рязко спадат и никой не му отпуска кредити. Джордж Уестингхаус е на път да банкрутира. Съвсем наскоро е починала и майката на Тесла. На изобретателят не му е до борби. Единственото, което иска, е да може да работи и да прави открития.

Паниката, предизвикана в началото на 20 век от Джей Пи Морган, довежда и до края на отношенията между Тесла и Уестингхаус, а освен това отваря пътя към създаване на Федералният резерв на САЩ през 1913 година. За да облекчи положението му, сърбинът благородно се отказва от десетте милиона, които Уестингхаус му дължи, и къса договора.

Така малко наивно, но уверен в бъдещите си открития, Тесла отново остава без пари. За него те никога не са били важни. Няма семейство, живее сам в хотел. Жените го харесват, но той предпочита работата си. Мечтае единствено за електричество, което да черпи от природата, и за неговото безплатно и безжично разпространение.

„Парите за мен не означават това, което означават за останалите хора. Всички мои пари са били инвестирани в изобретения, за да направя живота на всеки човек малко по-лек“

Никола Тесла