Spisanie.to

Стенли Кубрик – изследователят на жестоката човешка природа

Стенли Кубрик е американски режисьор, сценарист, продуцент и фотограф, живял през по-голямата част от кариерата си във Великобритания.

Кубрик е един от най-добрите режисьори и до днес, той е известен с прецизния си избор на сюжети и разнообразните си жанрове. Филмите на Кубрик включват елементи на сюрреализма и експресионизма. Една от най-често срещаната тема в филмите на Кубрик е нехуманното отношение на човека към човека.

Стенли Кубрик е роден на 26 юли 1928 г. в Манхатън, Ню Йорк. Когато Стенли е на дванадесет години неговия баща му подарява фотоапарат, който запалва интереса на Кубрик към фотографията за цял живот.

Началото на филмовата кариера на Кубрик е през 1951 г. през която Алекс Сингър негов приятел, го убеждава да направи кратки документални филми. „Страх и желание” е първият му пълнометражен филм в който младият режисьор показва несъмнен интерес към темата за насилието.

Филмът, който разбунтува пуританите през 1971 г. е „Портокал с часовников механизъм” заснет по романа на Антъни Бърджес. Този филм предизвиква не малко отрицателни реакции на запад. Обвиненията към Кубрик са в аморализъм, цинизъм към подбуждане на младежко насилие.

В този филм главният герой е младеж-хулиган, който се вдъхновява да върши своите жестокости под ритъма на красива музика, която той си пее („Аз пея под дъжда”). Главния герой проявява непровокирана жестокост към беззащитни хора и се забавлява при вида на страданието им. На другия полюс е репресивният държавен апарат, който иска да пречупи свободната воля на човека.

Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина… Човек не бива да бъде унизяван, като бива командван чрез животинските им рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони – Антъни Бърджес 1961 г.

Последният филм на Стенли Кубрик е „Широко затворени очи” в него също се говори за разпада на човешките отношения и то на най-красивите от тях, обичта и доверието. Семейството като символ на любовта и нежността бива разрушено от сексуалната консумация. „Широко затворени очи” е филм, който разкрива една друга тъмна страна на човешките отношения, а именно най-интимните, които са превърнати в сексуален фетиш.

Според схващането на Жан Жак Русо, човекът е мило, щастливо и добро създание, а обществото със своите ограничения му налага да бъде агресивен и покварен. Зигмунт Фройд пък смята, че човек се ражда с инстинкт към смъртта, който ако е насочен навън от човека води до проява на враждебност, разрушителни наклонности и убийство.

Чрез галерията от образи, които създава и историите, които разказва в своите незабравими шедьоври, Стенли Кубрик ни кара да се замислим, гледайки филмите му за ненужната агресия и ценните неща в живота на хората.

Невена Бонова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :