Вдъхнови ме, Стара планина

Периодично изпитвам този порив да избягам. Един ден просто се събуждаш с импулса да не тръгнеш по стъпките на предишния ден, а да поемеш в съвсем друга посока. Гледаш филм за далечни приказни страни – поривът се появява. Насред оживеното кръстовище на „Патриарха“ и „Васил Левски“ – поривът се появява. Искаш просто да си някъде другаде, далеч от хаоса на ежедневието, искаш просто да се пренесеш някъде далеч.

Е, аз избягах… да, макар и само за ден, моето бягство ме накара да се почувствам жива. Открих своя рай в селцето на върха на планината. Стара планина е на една ръка разстояние, а   село Бов е приказка, закътана в подножието на Искърското дефиле. Само на 51км от София, на 1ч. път с влак или на има-няма 30мин. с кола. Някои пътувания в рамките на столицата изяждат ежедневно същото количество време и са далеч по-неприятни. Дали не си заслужава, как мислиш?

Селището е разположено в близост до град Своге. Теренът е предимно планински, с множество проломи и пещери, а „Вазовата екопътека“ ти позволява да преминеш през същия този терен, усещайки с пълна сила очарованието му. Началото  на пътеката ще намериш лесно, защото е обозначена с голяма табелка. Отбивката се намира на главния път, който минава през селото. Аз от своя страна след като избера мястото, където отивам, си позволявам да разбера единствено как да стигна до там, а подробностите на място. Хората, които срещаш във влака, в селата, хората, които са тръгнали на път и разговорите с тях са изживяване, което не искаш да пропуснеш. „С питане и до Цариград се стига“, а ако не стигнеш до Цариград, то със сигурност приключението ти е гарантирано. Опитай, отдай се изцяло на своето пътешествие и позволи то да те обогати.

„Вазовата екопътека“ започва от село гара Бов. Оттам тя е устремена към върха като по пътя се минава през скалния венец „Скакля“, където е разположен и водопадът „Скакля“. За да се наблюдава величието му трябва обаче да се вземе предвид пълноводието на реката. В противен случай водопадът представлява едва капеща струя вода, което единствено би могло да те развесели, имайки предвид, че си отишъл с очакванията да видиш втория по височина водопад в страната.

След като приключи интензивното изкачване на върха те очаква с. Заселе, огряно от слънчевите лъчи. Мястото е приказно, а ти се чувстваш като Джак, изкачил бобеното стебло и достигнал малкото селце в облаците, извисено над всичко и всички. Там имаш възможност да седнеш и да хапнеш домашни кюфтенца и кебапчета, които са повече от страхотни. Масичките и столовете са  направени от пънове, отстрани има стара каравана, кокошки обикалят свободно в двора. Атмосферата е неповторима, идилията – пълна.

Село Бов и село Заселе са идеалните дестинации за еднодневно бягство от лудото ежедневие. Величието на Стара планина те обгръща изцяло, за да те зареди максимално с живот и вдъхновение. Там, където Вазов е получил своето, там, където неговият герой Дядо Йоцо с надежда е гледал от върха на скалите, там и ти потърси своето вдъхновение. Няма да изгубиш.