Екскурзии до Истанбул: Водохранилището на базиликата

Водохранилището на базиликата в Истанбул не винаги попада в забележителностите, които предлагат туристическите фирми, организиращи екскурзии до югоизточната ни съседка. Мястото е уникално – единственото запазено покрито водохранилище за питейна вода. В древния Константинопол били построени няколкостотин такива съоръжения, които довеждали изворна вода от Белградската гора ( на 19 км северно от града) по акведукти. Историците са убедени, че това било едно от предимствата на града да издържи при обсада.

Йеребатан сарнъджъ, както е наименованието на турски език, е построено по времето на император Юстиниан (управлявал късноантичната Източна Римска Империя и ранносредновековна Византия) за десет години – 532-542 г. Дължината е 140 м, а ширината – 70 м. 336 колони, с височина 8 м, подредени в 12 редици по 28 образуват подземния дворец. Разстоянието между тях е 4,80 м.

Използвани са цилиндрични колони от по-стари постройки, като повечето от тях са с коринтски капители, стесняваща се към върха колона с богато украсен капител, а останалите са в дорийски стил – без декоративни елементи, със строги линии и форми. Има и няколко с ъгловати колони, други са с улеи. Площта на „потъналия палат“ е 9 800 кв. метра, оградена от стени с дебелина 4.80 м. Сто хиляди кубически метра вода се побират във водохранилището. Въздухът е свеж, благодарение на отличната вентилация.

Резервоарът е срещу катедралата „Света София“, в самия център на стария Истанбул. Но входът не се вижда от пръв поглед, затова и много туристи го подминават.

През византийската епоха водохранилището осигурява вода не само за близкия императорски дворец, но и за обикновените граждани.

След настаняването на османците в града през 1453 г., цистерните захранват с вода султанския дворец Топкапъ сарай. Тъй като обитателите му предпочитат течащата вода, изграждат собствена водоснабдителна система. И водохранилището престава да се използва.

През 1544 – 1547 в Истанбул идва френският пътешественик Пиер Гилиус, които изучава Ориента. Местните хора му показват цистерните. Той измерва площта им, като плува с лодка, преброява и описва и колоните. Така цистерните са „открити“за западния свят.

Тук може да се види и единствения запазен оригинал на горгоната Медуза.

Дъщерите на морското божество Форкис и неговата сестра Кето трите сестри – Стено, Евриала и Медуза са т.н. горгони от древногръцката митология. Описват ги като крилати жени-чудовища, със змии в косите. Когото погледнели – превръщали го в камък. Живеели заедно с хесперидите в океана. Горгоните били прекрасни девойки, но богинята Атина Палада завидяла на хубостта им и ги пратила на запад. Там постепенно се променили – ръцете им станали от мед, поникнали им златни крила, а в косите им се заплели змии.

Глави на Медуза вграждали в различни сгради, за да защитят градежите. В цистерните като цокъл за колоните са поставени две глави на Медуза. Едната глава е с челото надолу, а другата – с лицето настрани, за да не се превърнат в камък тези, които ги гледат. Специалистите смятат, че главите са били в по-стара римска сграда и после са донесени тук.

Цистерните са реставрирани няколко пъти: по време на управлението на двама султани – Ахмет III (през 1723 г) и султан Абдулхамид II (през 19 век). При ремонтните работи през 1955-60 г. заради опасност от срутване били заздравени с бетон осем повредени колони. През 1985 – 1987 г. цистерните са почистени от около 50 000 тона тиня Тогава е направена и пътеката за посетителите. Така подземният дворец се превръща в едно от задължителните за посещение места в Истанбул.

Сега водата е прозрачна и могат да се видят хилядите малки и големи рибки, които плуват в нея. Колоните са осветени, звучи приятна музика.

Водохранилището е не само туристическа атракция. Поради чудесната си акустика е място за много и разнообразни по стил концерти. И една от сцените на филма „От Русия с любов“ (за Джеймс Бонд “ – 1963 г., в ролята Шон Конъри) е снимана в „потъналия дворец“.