Spisanie.to

Екскурзия до Индия: Състезанието с рикши

Най-мащабното туристическо приключение, което предлага съвременна Индия (The Rickshaw Run), определено не е по вкуса на всеки. Ако сте почитатели на спокойните, тихи и релаксиращи дестинации и обичате да планирате детайлно почивката си, то можем да предположим, че не сте чували за състезанието с рикши. И най-вероятно не желаете да чувате за него.

Възможността да изминете повече от 1000 км по неравни, каменисти и обилно осеяни със завои пътища, да прекарате около 2 седмици в не особено просторна и не особено стабилна рикша, да нощувате в случайни хотели в непознати индийски градчета, да се надпреварвате с над 80 отбора авантюристи от различни националности, както и да изпитате собствената си физическа и психическа издръжливост – състезанието предлага всичко това и много повече.

Казват, че за да добиете представа за същността на рикшата, трябва да си представите най-безопасното, бързо и удобно превозно средство, за което можете да се сетите. Рикшата е неговата пълна противоположност. Със своите три колела и едва седем конски сили мощност на двигателя, това е един евтин, популярен и достъпен начин за придвижване в Азия.

Възползвайки се от екологичните предимства на компресирания природен газ, с който рикшата се движи, тя обаче едва ли е подходяща за дълги разстояния, а градовете Ченай (столицата на щат Тамил Наду) и Тируванантапурам (столицата на щат Керала), които са съответно началната и крайна точка на класическото трасе, се намират в двата срещуположни края на Южна Индия. Ясно е защо много хора шеговито заявяват, че да участваш в състезанието с рикши практически е същото, като да прекосиш страната с косачка за трева (Състезанието през 2015 и 2016 използва три града за стартфинални точки: Джейсалмер, Шилонг и Кочи).

Участниците се записват на отбори, като единственото ограничение, което важи, е целият тим и багажът му да успее да се побере в тясната рикша. Всъщност това ограничава бройката до 4 души, макар засега рекордът да се държи от особено упорита и издръжлива група от 14 авантюристи.

Маршрутът е напълно свободен – на участниците се задават единствено началната и крайна точка на трасето. Дали отборът ще избере да поеме по някоя от живописните планински пътища, труднопроходимите тропически джунгли или огромните несигурни пустинни шосета, е изцяло решение на водача на рикшата. Състезанието започва и завършва със специална церемония, наситена с целия колорит и местна атмосфера на Южна Индия.

На ламаринена табела на всяка рикша е изписано правилото, което напомня основната цел на състезанието„Трасето изминаваш сам“. Това ще рече, че всякакви моторни превозни средства, различни от собствената ви рикша, са абсолютно забранени, включително ако сте се изгубили или рикшата ви се е повредила. По този начин ентусиазираните любители на приключения се убеждават, че това състезание е много повече от обикновената екскурзия, която може би са очаквали.

То дори не е състезание в пълния смисъл на думата. Отборите не се класират при достигането си до финалната точка, а първият пристигнал не го очакват златен медал и шампанско. Целта тук е съвсем различна – това е състезание срещу тежките климатичните условия и непознатия терен, на който се намирате, срещу нетърпеливите и често дори опасни индийски шофьори, между които трябва да маневрирате с неудобната си рикша в убийствен трафик, срещу краткото време от няколко седмици, с което разполагате, за да достигнете финиша.

Изненадващ факт е, че в основата на състезанието е благотворителността. То е създадено от британската компания The Adventurists, известна със своите нестандартни туристически хрумвания в Монголия и други екзотични части на света. „Ние не предлагаме романтични залези, тишина и спокойствие, а истински приключения и опасности. Състезанието с рикши не е изключение“, заявяват британците. Пари за благотворителност се събират както от самата компания, така и от отделните отбори, които участват, като сумата се разпределя между национални организации в държавата, в която се провежда самото състезание. До днешна дата само от състезанието с рикши, например, е спонсорирано изграждането на 52 пречиствателни станции за питейна вода в Индия.

Тъй като малцина разполагат с рикша в гаража си, с която да се упражняват, организаторите целогодишно провеждат курсове за обучение. По-важната част обаче е изграждането на умения за справяне с трафика, тъй като превозните средства в Индия наброяват внушителните 140 милиона, придружени от около 45 милиона крави и над 30 хиляди слона. Всичкият този хаос от машини, хора и животни създава уникалния шофьорски стил на индийците, в който светофарите и пътните знаци в никакъв случай не се ползват с голям престиж.

Въпреки огромния интерес към състезанието с рикши сред авантюристите, то безспорно крие много опасности за здравето и дори живота им. Нерядко се налага цели отбори да бъдат настанявани в болница, а всички участници трябва да са напълно наясно в какво се забъркват и какви рискове са готови да посрещнат. Състезанието с рикши определено изпълва със съдържание думата „приключение“ – вълнуващо и опасно начинание, което ще те изправи срещу редица затруднения, изпитания и проблеми, преди да приключи накрая благополучно.

Мира Атмаджова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :