Екскурзия до Индия: Състезанието с рикши

Най-мащабното туристическо приключение, което предлага съвременна Индия (The Rickshaw Run), определено не е по вкуса на всеки. Ако сте почитатели на спокойните, тихи и релаксиращи дестинации и обичате да планирате детайлно почивката си, то можем да предположим, че не сте чували за състезанието с рикши. И най-вероятно не желаете да чувате за него.

Възможността да изминете повече от 1000 км по неравни, каменисти и обилно осеяни със завои пътища, да прекарате около 2 седмици в не особено просторна и не особено стабилна рикша, да нощувате в случайни хотели в непознати индийски градчета, да се надпреварвате с над 80 отбора авантюристи от различни националности, както и да изпитате собствената си физическа и психическа издръжливост – състезанието предлага всичко това и много повече.

Казват, че за да добиете представа за същността на рикшата, трябва да си представите най-безопасното, бързо и удобно превозно средство, за което можете да се сетите. Рикшата е неговата пълна противоположност. Със своите три колела и едва седем конски сили мощност на двигателя, това е един евтин, популярен и достъпен начин за придвижване в Азия.

Възползвайки се от екологичните предимства на компресирания природен газ, с който рикшата се движи, тя обаче едва ли е подходяща за дълги разстояния, а градовете Ченай (столицата на щат Тамил Наду) и Тируванантапурам (столицата на щат Керала), които са съответно началната и крайна точка на класическото трасе, се намират в двата срещуположни края на Южна Индия. Ясно е защо много хора шеговито заявяват, че да участваш в състезанието с рикши практически е същото, като да прекосиш страната с косачка за трева (Състезанието през 2015 и 2016 използва три града за стартфинални точки: Джейсалмер, Шилонг и Кочи).

Участниците се записват на отбори, като единственото ограничение, което важи, е целият тим и багажът му да успее да се побере в тясната рикша. Всъщност това ограничава бройката до 4 души, макар засега рекордът да се държи от особено упорита и издръжлива група от 14 авантюристи.

Маршрутът е напълно свободен – на участниците се задават единствено началната и крайна точка на трасето. Дали отборът ще избере да поеме по някоя от живописните планински пътища, труднопроходимите тропически джунгли или огромните несигурни пустинни шосета, е изцяло решение на водача на рикшата. Състезанието започва и завършва със специална церемония, наситена с целия колорит и местна атмосфера на Южна Индия.

На ламаринена табела на всяка рикша е изписано правилото, което напомня основната цел на състезанието – „Трасето изминаваш сам“. Това ще рече, че всякакви моторни превозни средства, различни от собствената ви рикша, са абсолютно забранени, включително ако сте се изгубили или рикшата ви се е повредила. По този начин ентусиазираните любители на приключения се убеждават, че това състезание е много повече от обикновената екскурзия, която може би са очаквали.

То дори не е състезание в пълния смисъл на думата. Отборите не се класират при достигането си до финалната точка, а първият пристигнал не го очакват златен медал и шампанско. Целта тук е съвсем различна – това е състезание срещу тежките климатичните условия и непознатия терен, на който се намирате, срещу нетърпеливите и често дори опасни индийски шофьори, между които трябва да маневрирате с неудобната си рикша в убийствен трафик, срещу краткото време от няколко седмици, с което разполагате, за да достигнете финиша.

Изненадващ факт е, че в основата на състезанието е благотворителността. То е създадено от британската компания The Adventurists, известна със своите нестандартни туристически хрумвания в Монголия и други екзотични части на света. „Ние не предлагаме романтични залези, тишина и спокойствие, а истински приключения и опасности. Състезанието с рикши не е изключение“, заявяват британците. Пари за благотворителност се събират както от самата компания, така и от отделните отбори, които участват, като сумата се разпределя между национални организации в държавата, в която се провежда самото състезание. До днешна дата само от състезанието с рикши, например, е спонсорирано изграждането на 52 пречиствателни станции за питейна вода в Индия.

Тъй като малцина разполагат с рикша в гаража си, с която да се упражняват, организаторите целогодишно провеждат курсове за обучение. По-важната част обаче е изграждането на умения за справяне с трафика, тъй като превозните средства в Индия наброяват внушителните 140 милиона, придружени от около 45 милиона крави и над 30 хиляди слона. Всичкият този хаос от машини, хора и животни създава уникалния шофьорски стил на индийците, в който светофарите и пътните знаци в никакъв случай не се ползват с голям престиж.

Въпреки огромния интерес към състезанието с рикши сред авантюристите, то безспорно крие много опасности за здравето и дори живота им. Нерядко се налага цели отбори да бъдат настанявани в болница, а всички участници трябва да са напълно наясно в какво се забъркват и какви рискове са готови да посрещнат. Състезанието с рикши определено изпълва със съдържание думата „приключение“ – вълнуващо и опасно начинание, което ще те изправи срещу редица затруднения, изпитания и проблеми, преди да приключи накрая благополучно.