Почивка на планина: Кървав камък, Краище

Планината формира българското самосъзнание и е част от представата ни за дом и родина. Именно нашите планини са подслонявали нашите хайдути и дейци в освободителните движения, както и са съхранявали националния дух. Те пазят много истории, много битки, но и символизират начин на живот, представляват красотата на България и са вдъхновявали много от авторите ни. Когато се разхождаме в планините, сме приети в прегръдката на нашата природа и се свързваме с корените си. В този текст ще разберем малко за по-неизвестната планина Кървав камък.

Тя се намира на границата между България и Сърбия, в историко-географската област Краище. Местният диалект я назовава „Крвави камък“. За произхода на името някои казват, че по изгрев скалите червенеели. Други разказват как по време на османското робство турците избили там наши борци за свобода. Планината е разположена и в двете съседски страни. На запад, в Сърбия, се простира по долината на река Ерма, а на изток, в България, се отделя от Пенкьовска планина чрез долината на Треклянска река. И двете посочени реки извират от планината.

Най-високата и точка е върхът Било, или Бигло, и е 1731,1 м. Именно в източното му подножие е разположена скалата Кървав камък. Билото на планината е с посока от север на юг, доста навълнено, определя самата граница между държавите и по него преминава главният вододел между Черно и Егейско море на Балканския полуостров. Горите на планината са букови, дъбови; срещат се явор и габър.

Планина Кървав камък маршрути за разходка

Ако искаме да опознаем и тази наша планина отблизо, можем да се разходим по различни маршрути в зависимост от нашата цел. От село Долна Мелна тръгват много пътеки, по които може да се стигне до първенеца на Кървав камък, а именно връх Било. Изходен пункт за него е и Стрезимировци.

На север от първенеца може да се стигне до върховете Връйгавица и Огорелица. От върха може да се продължи в южна посока към връх Острика по планинското било. Добре е да се внимава, когато се минава оттам, защото се върви по границата и е препоръчително да се говори с граничарите за разрешение. Билото може да ни заведе и до с. Горна Мелна. Между него и с. Къшле се намира местност с гледка към Рила. По-натам то продължава и се извива над селата Шипковица и Драгойчинци.

В планината няма туристически хижи, а преходите са с прекрасни гледки. Някои от тях се случват, защото две реки се събират в една, тъй като в планината Кървав камък има многобройни рекички, които ако не извират от там, то се свързват с други. Такова място може да се види например над с. Божица, а след като се подмине селцето се разкриват и красотите на Милевската планина и Бясната кобила. Трябва да се има предвид, че пътищата в района на планината не са особено добри. Също така е необходимо пътуване със собствен автомобил, защото автобуси не се движат до там.

Планината е лишена от развитието на туризма и наплива на туристите. Това е от една страна добре, защото макар животът в тамошните села да е сравнително запустял, хората да се издържат предимно с отглеждане на крави, всъщност Кървав камък е свободна от суета и сред природата на местността можем да отпочинем и да се заредим пълноценно. Именно тази непопулярност и отдалечеността от града са причина да се насладим на величието на пейзажите и магията на цветовете. Подходящо е за разходка през всеки сезон и си заслужава да се отдели свободен уикенд с приятна компания.