Spisanie.to

История на живописната Венеция

Градът на романтиката, гондолиерите и живописните водни канали е една от най-посещаваните туристически атракции в цял свят. Смятан е също за един от най-красивите градове в историята на човечеството. Венеция се посещава от около 50 000 туристи на ден, които идват да се насладят на разкошните пейзажи, уникалната архитектура и богатото културно наследство на града.

Кога и как се ражда феноменът Венеция?

Най-ранните следи от човешко присъствие в региона се свързват с древните венети (X в. пр Хр). Те не само дават наименованието на града, но и стартират заселването върху една блатиста и негостоприемна територия, днес част от североизточна Италия. Историците не са единодушни за всички обстоятелства около създаването на Венеция, но в някои римски източници е отбелязано присъствие на риболовци, наречени incolae laculae – „обитатели на лагуната”.

Областта е мочурлива и труднодостъпна, но по-късно, в годините на непрестанни нашествия на варварски племена, това ще се превърне в безценно преимущество. След V в. набезите на германските племена и хуните на Атила стават сериозна заплаха за беззащитното местно население, принуждавайки го да търси сигурност и закрила в района на Венеция.

Всичко започва с дървени пръти. Милиони стволове са били транспортирани и подредени във водата, за да образуват основата на града. Използван е изключително водоустойчив дървесен материал от елша (среща се и в България, основно близо до реки, на песъчливи и глинести почви). Тъй като са изцяло потопени във вода и защитени от разрушителното въздействие на кислорода, някои от първоначално поставените дървени пръти все още са запазени до днес. Постепенно в тях прониква солиден слой пясък и кал, превръщайки своеобразните дървени платформи в устойчива база, върху която световната архитектура ще създаде едно от най-живописните си произведения.

Отдалеченото и изолирано разположение на Венеция печели на града автономия спрямо нарастващата мощ на Византийската империя. Така през 697 г. започва управлението си първият дож (владетел) на Венеция – Паоло Лучо Анафесто. За тази загадъчна личност се знае само, че се стреми към постигане на мир между различните кланове и координиране защитата на лагуната. Останалата част от живота му е спорна – изказват се мнения както че самият той е екзархът на Равена, така и че е легендарна фигура, която всъщност никога не е съществувала.

Автономията на Венеция в този период й позволява да определя сама своя дож. Това е задача на градската аристокрация, която избира пожизнен владетел на „жителите на лагуната”, съсредоточаващ в ръцете си огромна светска власт. През мирните години от историята на Венеция градът се развива икономически с шеметна скорост, а стратегическата му позиция на брега го превръща във военна и търговска мощ без конкуренция. Именно тази някога блатиста и мочурлива местност се оказва през XIII в. най-проспериращият град в цяла Европа. Практически Венеция осъществява връзката между Византийската империя и ислямския свят.

Доминацията на града върху Средиземно море е безспорна, а цифрите говорят сами за себе си – преди отоманските турци да започнат нашествията си, Венеция разполага с внушителните 36 000 моряци и 3300 кораба, с които си осигурява върховенство в Адриатическо море, както и впечатляващ икономически прогрес. Търговията процъфтява, а влиятелните семейства в града покровителстват изкуството и занаятите и насърчават развитието им.

От средата на XV в. започва тежък период за Венеция. Константинопол е обсаден и външната търговия замира почти изцяло, чумна епидемия покосява близо 1/3 от населението, а откритията на Колумб ще променят не само географската карта, но и икономическата картина на света. Галерите с гребла, които управляват венецианците, са неспособни да понесат дългите пътувания в борба за колонии и градът се оказва изолиран от този епизод на световната история. Постепенно мястото му като водещ център на търговията се измества от Португалия, а непрестанните конфликти между Италия, Франция и Испания допълнително отслабват някогашната мощ на Венеция. Резултатите не закъсняват.

През 1797 г. градът е покорен от Наполеон Бонапарт и с това се слага край на може би най-наситения със събития век за града. Венеция вече се е наредила сред най-изящните откъм архитектура в световен мащаб градове, а широка популярност печелят музиката, литературата и изобразителното изкуство, с които Венеция се гордее.

След разпадането на Наполеоновата империя градът държава на лагуната губи своята независимост и става част от Италия.

Любопитна е съдбата на Венеция през Втората световна война, когато става ясно, че дори през време на мащабни военни конфликти стойността на този единствен по рода си град не може да бъде пренебрегната. По време на т.н. Operation Bowler (операция „Бомбе”) срещу нацистка Германия се извършва мащабна въздушна атака от Обединеното Кралство. Мишена е пристанището на Венеция, където немците разтоварват корабите си. Всичко е детайлно планирано и изключително прецизно извършено, а участващите пилоти са предупредени, че на всяка цена Венеция трябва да бъде запазена.

Оттук идва и името на операцията – на жаргон „връчване на бомбето” означава изключване от Кралските военновъздушни сили, каквато е била сериозната заплаха пред британските военни, ако на града се нанесат щети. Начело на операцията застава подполковник Джордж Уестлейк, под чието зорко око немските кораби са унищожени, а единствената архитектурна вреда, нанесена на Венеция, са няколко счупени прозореца.

Мира Атмаджова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :