Как шест талантливи българки покориха Индия

Интервю с момичетата от балет Електра

Шест момичета от различни краища на България вече една година учатват в шоу-програми и обикалят из цяла Индия. Участията им са по сватби, корпоративни събития, музикални клипове и дори участват във филм на Боливуд. Те са очаровани от културата, гостоприемството и отношението на индийците. Запознайте се с момичетата от балет „Електра“ – Ками, Дори, Нора, Жени, Лори и Лина. Те отговориха на няколко въпроса относно усещанията и живота им в Индия.

Лина Христова (Spisanie.to): Как се решихте да заминете и каква беше реакцията на вашите близки?

Ками: Първият път взех решението спонтанно. Вторият път очаквах заминаването с голямо нетърпение. Близките ми ме посъветваха да обмисля по-добре своето решение, но последвах сърцето си.

Дори: Беше предизвикателство за мен – нов континент и култура. Вторият път нямах търпение да се върна. Според близките, начинанието бе много рисковано.

Нора: Когато чух „Индия“, не можах да повярвам – това беше една от мечтите ми. Моите близки и приятелите се радваха за мен.

Жени: Още когато разбрах за тази възможност, бях готова да тръгна. Това е едно от желанията ми – да танцувам и обикалям света. Близките ми приеха добре заминаването.

Лори: Винаги съм мечтала да посетя Индия. Възможността се появи в точния момент и съм много щастлива! Семейството ме подкрепи, но приятелите ми сметнаха това пътуване за рисковано. А се оказа едно от най-хубавите преживявания в живота ми.

Лина: Винаги съм искала да се запозная с индийските култура, история и традиции отблизо. Семейството и близките ми бяха уплашени за мен, но се радваха на щастието ми.

Лина Христова (Spisanie.to): Какви бяха първите ви впечатления?

Ками: При пристигането чувствата ми бяха смесени – малко страх и голяма доза любопитство. Нямаше как да не ме впечатли различната култура, интересните облекла на местните и хубавата музика. Още при първите ни участия бях възхитена от красиво декорираните сцени с богато осветление.

Дори: Впечатлиха ме мръсотията по улиците, шума, бясното шофиране и любопитните погледи на хората. След това опознах културата и обичаите, присъствах на сватбени церемонии, които са уникално красиви и пъстри.

Нора: Във въздуха се носеше спокойствие, което беше парадоксално с това, което виждаха очите ми. Видях много бедност. Хора, които спяха по улиците, но въпреки това усещането ми беше сякаш те са си у дома. Много голям контраст между бедни и богати.

Жени: Впечатление ми направиха многото хора и погледите им към нас. Разликата в нашата и тяхна култура е голяма. Беше ми любопитно и все още ми е.

Лори: Хората са много отзивчиви и ни помагаха още от самото пристигане. Когато пазаруваме в магазина и се затрудняваме в избора си (там има продукти, които не сме виждали), винаги някой ни помaга, а понякога ни дават рецепти.

Лина: Впечатли ме това, че хората живеят в бедност, но не са забравили човешкото си отношение.

Лина Христова (Spisanie.to): Имаше ли нещо, което ви шокира?

Ками: Шокира е силно казано, по-скоро е странно да видиш маймуна да се вози на мотор с двама индийци.

Дори: Това, което ме шокира, е как срещу петзвездния хотел, на отсрещния тротоар на улицата, живеят хора в палатки и са си запалили огън да се стоплят.

Нора: Първоначално ме шокираха кравите, които се разхождат по шосето сред автомобилите, а те ги заобикаляха. Все пак в тази страна кравата е свещено животно.

Жени: Шок за мен бе пътуването ни с влак. На гарата имаше много хора, част от които спяха на земята. Носеше се неприятна миризма, плъхове и мизерия. Другото, което не е толкова шокиращо, а тъжно, са просяците по улиците.

Лори: Когато пристигнахме на летището, изпаднах в паника. Като излязохме от там видях много просяци с глад и жаждата в погледите. Задръстването е огромно, а шофьорите почти не спазват правилата за движение.

Лина: В магазина продавачът бавно и спокойно маркира продуктите, няма бързане, няма припряност. Тук човек не може да бърза, надявам се да се поуча от тях. В негативен смисъл ме шокира задръстването по улиците. Не ми се мисли какво се случва, ако някой човек има нужда от бърза медицинска помощ.

Лина Христова (Spisanie.to): Как ви се отразява храната и имате ли любимо ястие?

Ками: Има богато разнообразие от качествени плодове и зеленчуци. Индийските ястия са много вкусни. Любими са ми шейк от манго, Брауни Сундае, чапати с панир тика масала и Аджуани панир. Също така приготвят чудесни зеленчукови сокове.

Дори: Когато дойдох в Индия, страдах от гастрит. Пиех хапчета и внимавах какво консумирам. От индийската храна не ме боли стомахът и спрях хапчетата. Любимото ми ястие е „Tandoori Paneer Tikka“ (подобно е на българската извара, безсолно) – приготвя се със специални индийски подправки, нанизано на шиш и е пикантно! Отлично се комбинира с ориз и чапати. А любим сладкиш ми е „Gajar халва“. Впечатли ме основната съставка – сладки розови моркови.

Нора: Храната е доста люта за мен, но е ужасно вкусна. Обожавам чапати и панир. Учудих се, че тук нямат месни продукти. Храната им е много чиста и използват разнообразни подправки.

Жени: Храната ми се отразява толкова добре, че понякога се притеснявам за килограмите си. Харесвам много индийските сладкиши, екзотичните плодове и панир.

Лори: О, техните ястия ми се отразяват чудесно! Преди не бях опитвала индийска кухня, но се очаровах и вече е една от любимите ми. Харесвам Gajar халва и екзотичните плодове чико, мангустин и папая.

Лина: Аз харесвам много сладкишите им. Направи ми впечатление, че използват много сладко и листа от рози в тях. Влюбена съм в пречистеното масло – гхи. Харесвам хлябовете им наан, чапати и роти. От плодовете – личи, много ми допада.

Лина Христова (Spisanie.to): Има ли място или случка, които ще останат завинаги в сърцата ви?

Ками: Не мисля, че емоциите от живота в Индия някога ще избледнеят. Това, което ще остане във времето, е участието ни в клип към песента „Nakhra“ на известния изпълнител Kaptan Laadi, както и участие в боливудска продукция.

Дори: Снимането на музикалния видео клип и игрален филм ще помня винаги… Посещението ни на храма на любовта „Тадж Махал“ в Агра също. Все едно се пренасяш в приказка от 1001 нощи…

Нора: Мястото, което ще запомня, е Тадж Махал с усещане за нереално и магично привидение. Случките са много и всички ще останат в сърцето ми, защото са изпълнени с радост и удивление.

Жени: Едно от преживяванията, което никога няма да забравя, е, че се качих на слон. Беше малко плашещо и страшно забавно.

Лори: Екипът ни е прекрасен и много се забавляваме заедно. Аз също се качих на слон и не мога да опиша усещането. Всяко едно място, което сме посетили, е оставило приятен спомен в мен.

Лина: Всеки ден тук е предизвикателство. Индия е толкова пъстра и необятна страна и има още много да се види. Местата, които сега изникват в съзнанието ми, са Джама Масджид, Тадж Махал и Ашкардам.

Лина Христова (Spisanie.to): Културата на Индия е различна от нашата. Какво според вас е най-ценното, което би послужило за пример на нас българите?

Ками: Индийците, като работодатели, са много спокойни, весели и коректни. Това е добър пример. Нека всеки прави каквото умее и да се стремим към повече лоялност, уважение и толерантност. Хубаво е да обърнем поглед и към природата.

Дори: Най-силно изразената духовна добродетел е смирението. Всеки се задоволява с това, което има, и живее спокойно, в хармония със себе си. Вярата в Бог, молитвите за здраве, добър живот и ритуалите, са задължителни всеки ден. Уважението, което изпитват един към друг, особено мъжът към жената, прави огромно впечатление.

Нора: Впечатли ме тяхната взаимопомощ един към друг. Сякаш всички са едно голямо семейство. Запазили са сърцата си чисти благодарение на песните, танците и музиката.

Жени: Хората тук са усмихнати, липсва агресия и има разбирателство помежду им. Това, според мен, би могло да послужи за пример на повечето българи.

Лори: Това, че ценят изкуството и духовното в човека.

Лина: Индийците са запазили своите традиции и култура. Вярват в любовта, семейството и имат ценности, въпреки тежкото им положение. В момента състоянието в нашата страната не е розово. Ние също имаме богата култура и традиции, но все по-рядко се сещаме за тях. Тук, виждайки мизерията и глада на хората, разбрах колко богати сме всъщност. Все пак повечето българи имат покрив над главата си.

Лина Христова (Spisanie.to): И последно, как бихте описали Индия с няколко думи?

Ками: Контрастна и интересна страна с богата култура.

Дори: Индия е страна, която не може да се опише с думи. Тя трябва да се усети! След това или се влюбваш в нея, или я намразваш! Аз я обичам… духовна, екстремна на моменти и пикантна, такава, каквато си е!

Нора: Майчина прегръдка, цветна, пъстра, изпълнена с живот. Омайни аромати, а в сърцето ми любов!

Жени: Индия е друг свят. Радвам се, че успях да се докосна до тази страна. Запознах се с прекрасни хора и с голямо удоволствие бих се върнала отново!

Лори: Влюбена съм в тази страна. Енергийно място, което те зарежда и може да направи човек щастлив. Поне мен ме прави!

Лина: Наистина е трудно да се опише с няколко думи, има цели епоси, посветени на тази страна. Съгласна съм с Дори, че трябва да се усети. Така е, или се влюбваш, или никога не би се върнал!

Това бяха нашите смели български момичета, които се опитват да прославят страната ни по най-добрия начин. Те не са забравили корените си и споделиха, че въпреки приключенията и емоциите, които имат, им липсва родината. Нека им пожелаем успех!