Китай: Топ 10 големи градове по население и икономика

Интересен факт е, че Китай е именно онази възможна държава с режим на комунизъм, преминал в последствие, в една добре партнираща си социалистическо-капиталистическа корелационна пазарна форма на общуване, развила големи градове.

Мащабният икономически план на Мао Дзъдун с цел превръщане на Китай от аграрен в индустриален център се срива, след като отслабват връзките му във властта, създава се висока смъртност и протестни отговори.

„Чудото на Китай”- бърз икономически скок започва през 70-те, но 80-те години,  все още 53% от населението живее в бедност. В 2001 г, статистиката показва 8% бедност. От 1980 г., икономиката нараства по обем 70 пъти. Ето как от изоставаща страна КНР се превръща в политико-икономически конгломерат съставляващ световни гиганти. През 1980 г. Китай става член на Международен валутен борд и Световната банка.  През 2001 г. се присъединява към WTO. Относителният дял на Китай в световната търговия от началото на промените до към 2005 г. е нараснал от 1%  на 6%. Обемът на външната търговия също се покачва рязко. Премахването на ограниченията по внос и износ през 90-те и рязкото намаление на митата, прави възможна и ефективна икономиката. Китай става основна сила и е действащ икономически регулаторен механизъм – Световна търговия и Финансови пазари.

Интересен момент е  намесата на САЩ  и Европейски съюз, които оказват натиск на КНР, с цел да ревалоризира валутата си и да въведе плаващ обменен курс. Обменният курс на юана е много по-нисък от реалния и прави възможна конкурентоспособността на стоките на Китай, но закрива работни места. Така през 90-те години Китай преминава към управляващ плаващ обменен курс. Юанът се фиксира към щатския долар в определено съотношение. През 1994 г. например, той е 8, 28 юана за 1 щатски долар. Китайските фирми се появяват бавно, но афирмативно на Световния пазар и международните борси.  В момента 1 долар е равен на 6,34 китайски юана.

Китай използва два инструмента – планово и пазарно регулиране. Този баланс и компетентност, позволяват  растеж във всяко отношение. Нова стратегия е проекта „ Един пояс – Един път” с посока Западна Европа, главен търговски партньор на Китай, с многомилионен потребителски пазар. Подписват се инвестиционни проекти свързани с транспорт, възобновяеми енергийни източници, туризъм, наука, технологии. Една от най- посещаваните туристически дестинации.

Топ 10 големи градове в Китай:

Шанхай

Население към 2015 г. – 14 милиона, а днес 34 милиона души.

Финансовият и търговски център на Китай. През 1990 г. се създава Шанхайска фондова борса, която е първата на територията на континентален Китай.

Либерализацията на китайската икономика, превръща града в най- голямото товарно пристанище в света. Модерен град и уникална туристическа дестинация.

Пекин

Населението е към момента 25 милиона души.

От 1949 г е столица на Китай. Интересен факт са инвестициите на Пекин в хидроенергиен сектор на Черна гора, Босна, Херцеговина,Македония, Албания, Сърбия. Подписва с Румъния договор за ТЕЦ на въглища с инвестиция от 1 милиард долара. Гръцкото пристанище „Пирея”  – „ перлата на пътя на коприната” , става част от логистичната фирма COSCO, чрез 67% участие. Очакват се нови работни места и големи инвестиции. Известен със своите храмове и дворци, Пекин е и културен център на Китай. Появява се като селище, още през XІ в пр. Хр. Сега е четвърти в света по брой на милардери след Москва, Хон Конк и Ню Йорк.

Големи градове в Китай: Хонг Конг

Бивша колония на Великобритания. Търговско-промишлен и финансов център. Раят на офшорните операции. Действа валутна борса с дневен оборот 90 милиарда долара, а също и Хонгконгска фондова борса с 6300 финансови компании. Приоритетни аспекти – свободни пазари и частен сектор. На първо място в доклада „Икономическа свобода в света”. Около 50% от китайската  износна дейност, минава от там. Населението към 2015 г е 8 милиона.

Чунцин

Население 32 милиона души.

Намира се в централната част на Китай и е най- големият от четирите китайски административни единици от тази категория. БВП от 2004 г например, възлиза на 266,5 млрд юана или 8540 юана на глава от населението.

Сиан

Населението му към момента е 8 милиона души.

Град, който в икономически аспект, категорично може да разчита на туристическата индустрия. Уникален с красотата си, а също и град, който е съхранил традицията на Китай,  историческите и културни паметници в своя автентичен облик.

Големи градове в Китай: Ухан

Население 10 милиона души.

Важен транспортен възел с пристанище и множество жп линии. Добре развити са корабостроене,металургична, химическа и лека промишленост. Известен е и с множеството  университети. Тук е и една от най- високите сгради в света.

Чънду

11 милиона души

Този град е еталон за инвестиции и бизнес. Привлича най- много инвеститори в Западен Китай. Основната му дейност е фармация и биофармация. Произвежда автомобили и има  Център за авиационно и космическо производство.

Тиендзин

11 милиона души

Тук най-развит и бързо растящ сектор на икономиката е индустриалният.  Този сектор съставлява 53,2% от икономиката. Водещи са нефтохимическа, текстилна индустрия и автомобилостроенето. Металургия и машиностроене са също важни показатели за добре развиващото се икономическо лице на Тиендзин. Важни са и  земеделските култури царевица, пшеница, ориз.

Шънян

Население 7 милиона души,

Уникално изграден жп възел. Развити са машиностроителната, циментната металургичната и химическата промишленост. Съществено значение имат 20 висши учебни училища. Известен още от ІІ в. пр.н.е. Важен културен център, който е известен с архитектурата.

Големи градове в Китай: Харбин

12 милиона души

Любопитен факт е , че въпреки смразяващите ниски температури, населението на града се увеличава, а туристите за година достигат 13 милиона. В 1985 се създава Харбински фестивал на леда. Градът се развива като мегаплатформа за представяне на изкуство на лед. Това е културен обмен и икономическо сътрудничество. Тази година е 34-то издание на фестивала. Акцентът е –  Културен град на Източна Азия 2018 г.