Поклоннически туризъм в България

Има една легенда как всеки народ получил земите си: Господ ги раздавал, а Дяволът вземал скришом най-хубавото парченце от всяка. Земите вече били раздадени, когато дошъл редът на българите. Господ не искал да ги остави без дар и усетил измамата на Дявола, дал откраднатото на българите. Ето защо нашата земя има толкова много богатства и е подходяща за всякакъв вид туризъм – морски, планински, винен, културен.

За да си отмъсти обаче, Дяволът сигурно е „допринесъл“ нашите прекрасни земи да преживеят под чужда власт почти 7 века. Въпреки това, българската идентичност оцелява и основна заслуга за това имат християнските институции през Средновековието – църквите и манастирите, опазили и обогатили народностния дух в годините на тежки изпитания, закриляли дори бунтовници, обрекли се на каузата за национално освобождение. Днес в България има приблизително 130 запазени манастира, които трябва да ценим като източник на културна и историческа памет! Всеки от тях има своя история и притегателна сила, но най-предпочитани за поклонически туризъм са:

Рилският манастир – светинята на българите! Той е най-големият манастир в страната – културен паметник, включен в списъка на ЮНЕСКО. Представлява групов архитектурен, исторически и художествен комплекс на 5 етажа. Включва 4 параклиса, около 300 монашески килии, стопански постройки и вътрешен двор. Най-старата запазена сграда е отбранителната кула (1335 г.). Смята се, че е основан от св. Иван Рилски (10 в.). „Преживял“ е множество опожарявания и османски набези, а днешната му архитектурна база датира от началото на 19 в.

От основаването си той е книжовно и просветно средище, а през Възраждането Неофит Рилски основава в него килийно училище. Днес пази ръкописи, старопечатни книги, документи (14-19 в.), старинни предмети, оръжия, тъй като в робските времена подкрепя революционната дейност, подслонявайки редица български бунтовници като Левски, Гоце Делчев, Ильо войвода, Яворов и др. Тук е „кипяла“ и организацията за Илинденското въстание от 1903 г.

Навярно особеният магнетизъм на българските планини, се дължи именно на разположените в тях манастири. Докато Рилският манастир величествено царува сред дебрите на Рила планина, Бачковският манастир „Успение Богородично“ (втори по големина) е „кацнал“ сред живописните хълмове на Родопите. Манастирът е основан през 1083 г. от византийския военноначалник Григорий Бакуриани и първоначално е бил център на грузинското монашество. Най-ценното съхранено от този период са костницата и църквата „Св. Архангели“. От 1344 г. манастирът е под българско покровителство.

Според някои източници именно в него е бил заточен и по-късно погребан патриарх Евтимий. Едни от най-ценните богатства на манастира са: чудотворната икона „Св. Богородица“, обкована в златна и сребърна ризница; сребърна, дарохранителница от 1637 г. (макет на венецианската катедрала „Св. Марко“); един от най-ранните дърворезбовани български иконостаси (17 в.); напрестолни кръстове, датиращи от 17 и 18 в., 103 ръкописа, 252 старопечатни книги и др. Някои от ръкописите и книгите днес се пазят в Църковноисторическия и архивен институт в София.

Третият по големина духовен български център – Троянският манастир „Успение Богородично“ е сгушен в Стара планина. И тук е кипяла трескава въстаническа дейност и редица български възрожденци са получили образованието си в килийното училище към манастира. Днешната му музейна част експонира килията-скривалище, в която Левски е провеждал срещи на монашеския революционен комитет и богата колекция от икони и църковни вещи. Най-ценният предмет в манастира е чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, копие на „Хилендарската Троеручица“. Троянските стенописи имат прилики с тези в Рилския манастир, дори тук на места орнаментиката е по-богата. Една от четките, движили се по стените тук, е на Захари Зограф. Застъпена е и дърворезбата, като най-привличаща окото е работата по позлатения иконостас в главната манастирска църква.

Споменатите най-големи светини на България далеч не изчерпват духовното й богатство. Има и редица по-малки манастири, запазили автентичния си дух, например скалните, закътани в издълбани отвесни скали. Посещението на такива свети места си заслужава, но не главно, защото ще обогати общата ни култура. В тях най-вече ще се заредим с „наелектризиращото“ усещане за силния несломим българския дух.